Раница без граница: Несебър

Човек живее, когато е на път. В пътешествията откриваме не само непознати култури, но и скрити части от себе си. Откриваме съкровищата на Майката Природа, а тя – Природата, е най-близкото до съвършенство. Затова ще Ви отведа дълбоко в дебрите ѝ, ще последвате стъпките ми, за да я разгадаем заедно. Градове, села, резервати и хълмове, у дома или извън границите на България… ще се впуснем в едно красиво приключение, за да обогатя знанията Ви и да Ви предложа нови идеи за пътешествия.

Лято е, а какво по-хубаво място за най-горещия месец в годината от морето. Отправяме се право към Несебър, който винаги ми е бил на сърце, защото въпреки многото комерсиализиране, все така силно напомня за Пловдив, или по-точно – за Стария град. Това е един от малкото морски курорти, запазили възрожденската си архитектура, която реално го прави толкова специален.

Несебър се намира в област Бургас. На непосредствена близост от него се разполагат Равда, в едната посока, и Слънчев бряг – в другата. Градът е административно средище на община Несебър и е един от най-древните градове в Европа, възникнал преди повече от 3200 години. В древността Несебър е търговско средище. Името му е съставено от думите „брия“ и „мена“ или „мелса“, която според много историци обозначава името на основателя му. Всъщност Несебър е небезизвестният Месамбрия Понтика – тракийско селище, което с пристигането на дорийските преселници е превърнато в елинска колония, а през 71 г. пр. н. е. е завладяно от римляните, а през I-ви век става част от Римската империя. Според подводните експедиции на археолога Люба Огненова-Маринова и екипа ѝ полуостровът е претърпял пет хронологически периода на урбанизация до края на второто хилядолетие пр. н. е. След приемането на християнската вяра в града започват строежи на храмове – базилики, изграждат се крепостни стени, нова водоснабдителна система и градски терми.

Градът официално се превръща в български през 812 година, благодарение на хан Крум, който го щурмува и завладява без особена съпротива. Именно тогава славяните го кръщават Несебър, но официалното му име продължава да е Месемврия. През идните години са построени много емблематични църкви, като „Св. Параскева“, „Св. Теодор“, „Св. Архангели Михаил и Гавраил“ – всички по прототипа на „Св. Стефан“ и „Св. Йоан Кръстител“, построени през XI век. В същото време търговските връзки на полуострова се засилват, а обитателите му започват да търгуват със световни центрове като Генуа, Венеция, Константинопол, Дубровник, Пиза и други.

През 1366 година е превзет от рицарите на граф Амедео ди Савоя, които го преотстъпват на византийския император. Трийсет години по-късно завоевателите го разрушават. Това е първото преживяно разрушение, но не и последното. В периода от 1611-а до 1651-а територията е нападната от казаци три пъти. На третия градът е опожарен.

Въпреки тежката му съдба продължава да е търговски център, а някои манастири се запазват до XIX век. По-късно, по време на Руско-турската война, е превзет от руските войски, а при сформирането на Българската екзархия градът остава извън територията ѝ, защото повечето православни християни, живеещи в него, са гърци. Чак след Освобождението, през 1930 година печели официално името си, което се запазва и до днес – Несебър. Въпреки многото преходи и досега ясно си личат останките от тракийската, римската и византийската намеса.

Градът се разделя на две части – стара и нова част, свързани с 400-метров провлак. По средата му е разположена старата мелница, която изпълнява ролята на туристическа атракция. В близост до нея, преди пандемията се разполагаше и карнавал с голямо виенско колело.  

В Стария град е запазена голяма част от културното наследство на полуострова в пет музейни експозиции. От всички 42 функциониращи в миналото църкви, сега функционира само една, а останалите са превърнати в галерии. Може би най-известната историческа забележителност е архитектурно-исторически резерват Старият Несебър с Археологически музей, създаден през 1956 година, чиято първа експозиция е уредена в църквата „Свети Йоан Кръстител“. Освен него комплексът включва Етнографски музей Несебър и църквите „Св. Стефан“ и „Св. Спас“. Комплексът е записан под номер 7 в Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.

Един от емблематичните елементи в съвременната история на старата част са многобройните капанчета и сергийки за сувенири, наредени кипро по калдъръмените улички. Мненията за тях са спорни – някои хора ги намират за очарователни и не пропускат да си вземат някоя дреболийка за спомен. За други са досадно търговско затруднение, което образува уличен трафик, но взимайки под предвид търговската история на градчето, може би е естествено продължение за едновремешните занаяти.

Разбира се, няма как да пропуснем къщите с очарователната си архитектура, за които споменахме в началото.

Що се касае до плажната ивица, подходящ за използване е Южният плаж в новата част на града, посипан със златист пясък. Гледката е отправена към Стария Несебър, където се разполага по-малък плаж, но той е по-каменист и по-безлюден. Въпреки това, много туристи, отседнали в модерните хотели или малките възрожденски къщички, предпочитат да ходят на плаж в Равда или Слънчев бряг, до който има дори градски транспорт. Но моят съвет е да си стоите в Несебър, защото Слънчев бряг по нищо не може да се сравни с него. Ако сте любители на красивите залези, романтичните изгреви и историята, това е Вашето място.

Вашият коментар