Мечти за Капана без дюнери, без боклуци или „да си паркирам с колата пред вкъщи“

Любопитна Беседка за Капана, част от One Architecture week, показа различните мечти, които обитателите или гостите на квартала имат за бъдещето на мястото. Срещата с името „Капана мечтае“ се проведе в читалище „Алеко Константинов“ във вторник вечер, част от поредицата беседки, организирани от „Едно“ и архитектурната седмица. Водещ на събитието бе арх. Любо Георгиев от Architecture Week, който бе поканил за разговор Стефан Горанов от „Инкубатор“, Джема Барух от „Пловдив 2019“ и Картин Сариева от галерия „Сариев“. Бяха поканени и представители на общината от отдел „Градоустройство“, но никой не дойде на срещата.

Всеки от присъстващите – основно жители или обитатели на Капана, но и много пловдивчани, които живеят другаде, споделиха своите идеи и мечти – понякога доста различни – за това какво е бъдещето пред района. Катрин Сариева каза, че трябва да се намери равновесие и разбирателство между новопристигащите жители и автентичните „капанаджии“ – на първо място трябва да се иска мнението на жителите на квартала за промените, но трябва да се взема предвид, че новите гости на Капана също носят ценни неща.

Стефан Горанов помечта в бъдеще да няма дюнери из Капана. Според него има много желаещи да развиват такъв бизнес с мазни „фаст-фууд“ храни в развиващата се зона, което според него ще развали цялата атмосфера. Жител на квартала добави, че заведенията – без значение какво продават – не трябва да допускат кич във визията си. Джема Барух подчерта, че най-важното мнение е това на живеещите в квартала и те трябва да бъдат съгласни с всичко, което ще се случва там.

Недоволство от различните акции и фестивали изказаха някои от жителите, които си пожелаха по-добър диалог с общината. Не може да се прибираме вкъщи и да разберем, че улицата ни е затворена, защото някой прави някаква арт-акция там и не можем да стигнем до дома си, оплака се жена от квартала. Критиките ѝ за развитието на Капана продължиха с това, че хора, които посещават културни мероприятия хвърляли много боклуци, като бирени бутилки пред дома ѝ. Останалите участници в Беседката се съгласиха, че проблемът с отпадъците в Капана е наистина сериозен, най-вече поради липсата на кошчета за боклук. Стефан Горанов разказа, че е писал до общината с идея да се поставят 10 кошчета, но са пристигнали едва 2.

Жената, която живее от 35 години в Капана, разказа също, че шумът от младежите, които отбелязват различни събития пречи на спокойствието в собствения ѝ дом. Водещият на беседката и също жител на Капана Любо Георгиев репликира с изненада, тъй като една от най-впечатляващите черти на квартала е пълната тишина вечерно време и през нощта. На въпрос за какво си мечтае, жената, която не одобряваше артистичното развитие на Капана заяви, че си мечтае да може да паркира с автомобила пред къщата си.

Въпреки, че някои от мненията на хората не съвпадаха, всички се обединиха, около мнението, че Капана трябва да се развива при взаимно уважение и съгласие за нещата, които се случват там. Всички жители, гости или временно пребиваващи трябва да приемат нещата, които съседът им прави, а не всеки да се опитва да пречи на другия.

Беседката за Капана завърши с предложение всички идеи, които се коментират и обсъждат все пак да стигат до община Пловдив. Любо Георгиев разказа, че повечето коментари от жители достигат чрез него до кмета или отговорните зам.-кметове, но целта е вбъдеще да се води протокол с най-важните идеи да бъдат описвани официално, с подписи, и представяни пред общината.

Вашият коментар