Нека бъде референдум!

Повече от две седмици в медийното пространство непрекъснато се обсъжда казусът „АЕЦ Белене“ и желанието на БСП въпросът да се реши чрез референдум. От опозиционната партия инициираха подписка в подкрепа на формулирания от тях въпрос, който събра повече от 500 хиляди подписа, които в последствие станаха 700 хиляди. Ни най-малко това не трогна управляващите, които редактираха въпроса на БСП и внесоха за обсъждане в Пленарна зала своята версия. Това разбуни духовете сред опозиционната партия, чийто въпрос "Да развива ли България ядрена енергетика чрез изграждане на нова атомна мощност на площадката в Белене?" беше, според техните думи, „осакатен“ чрез премахването на „Белене“ и трансформирането на въпроса в "Да се развива ли ядрена енергетика в България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?". Според управляващите това било „сливането на предложенията на двете партии в едно“, което обаче се препокрива изцяло с предложението на ГЕРБ.

Три часа продължиха дебатите в Пленарна зала, но това също не попречи на управляващата партия да приеме своя въпрос. Сега очакваме следващите ходове от страна на БСП и Сергей Станишев, който вече изиска промяна в закона за референдумите и най-вероятно ще отнесе казусът до Конституционния съд.

Колкото и объркана да изглежда тази история, тя си има своето политическо, икономическо и партийно значение.

Още в началото на своето управление БСП начело на тройната коалиция, назначава проверка на сеизмичния риск на площадка Белене, която отхвърля становището на експерти от БАН от 1990 година, че „за площадка Белене сеизмичната заплаха е твърде висока, което налага отказ от изграждането на АЕЦ на нея”. Това дава зелена светлина за възобновяване на проекта. През 2008 година немската компания RWE Power предявява интерес за участие в изграждането на централата. Тя възлага на немски независими и доказани специалисти да извършат анализа на сеизмичния риск на площадка Белене.

Докладът не е публично оповестен, но компанията се оттегля с основанието, че „държавното финансиране е несигурно“. През това време управлението на България вече е в ръцете на ГЕРБ, а БСП и Станишев са изпратени в ъгъла да се срамуват от лошото си поведение. Управлението на тройната коалиция и еднолично Сергей Станишев са обвинявани за всички „беди“ споходили новото правителство, а обществото яростно поддържаше тези доводи.

 

Sergei

Вече към края на управлението но ГЕРБ обаче, извиненията с предишното правителство спряха да действат и БСП бавно, но сигурно започна да се изправя на крака. Предвождани от личност, удостоена с честта да председателства цялото социалистическо семейство в Европа, БСП направиха сериозна заявка за изборите догодина.

Стратегия, целяща да активизира и обедини твърдия електорат на партията, използвайки популистки лозунги и разчитайки на невежеството на обществото. Призоваваха за строеж на АЕЦ Белене, защото иначе в бъдеще ще има режим на тока; твърдяха, че ако го няма Белене цената на електроенергията ще нарасне многократно; че благодарение на Белене ще си осигурим енергийна независимост; че това ще съживи региона и др. А хората излязоха и се подписаха, подкрепяйки въпроса на БСП. Това постави основата на една предизборна кампания на „откритата“ политика, защитаваща социалното равенство и уважаваща волята на народа.

ГЕРБ от своя страна наблюдаваше и преценяваше риска. Бойко Борисов хвърли поредната бомба, заявявайки че управляващите ще подкрепят референдума, независимо, че той може да е неконституционен. И накрая, както се изразиха повечето медии, „финтира“ БСП и прокара, че чак и одобри, свой собствен въпрос за така желания референдум. Това отчасти може да се окаже неконституционно, тъй като законът гласи, че ако повече от половин милион души са подкрепили дадения въпрос, то той трябва да бъде внесен в този си вид в Пленарна зала, като комисиите и парламента имат право само да го редактират, без да го променят смислово.

 

Boiko-Borisov-2

Нека всеки сам да прецени дали има смислови различия в двата въпроса.

А моят е: Защо управляващите не се смутиха от възможността решението им да се отнесе до Конституционния съд? Отговорът е много прост: Защото всичко е в тяхна полза (а може би и в наша). Ако въпросът остане този, то това означава, че обществото няма да решава съдбата на АЕЦ Белене, а ще дава съгласие или несъгласие за развитието на ядрена енергетика в България. Което на практика означава, че могат да се построят още блокове на АЕЦ Козлодуй.

Правителството пак може да закрие проекта „Белене“ и това няма да е в разрез с народната воля. От друга страна според сега действащия закон за референдумите, за да бъде валиден той, трябва да са гласували не по-малко от 70% от гласувалите на последните парламентарни избори. Условие, което е трудно изпълнимо дори за държави с традиции в решаването на национални въпроси чрез референдум, като Швейцария на пример. Което означава, че референдумът може да се окаже невалиден и правителството да е пръснало ненужно голямо количество пари, само и само да покаже колко е толерантно с желанията на политическите си опоненти. Ако БСП решат да отнесат промяната на въпроса до Конституционния съд, то тогава биха рискували цялостното отпадане на референдума, тъй като това е въпрос изискващ експертна оценка.

 

AEC-Belene-project-maket

И понеже аз горе-долу разбирам от икономика, но подобно на 95% от българите, си нямам и най-малка представа от енергетика, още по-малко от ядрена такава, реших да се запозная с позитивите и  негативите на проекта „Белене“, за да мога да взема адекватно решение на предстоящия референдум. За мое най-голямо щастие Института за пазарна икономика в края на март миналата година са публикували подробен доклад озаглавен „Какво да се прави с проекта за АЕЦ „Белене” (оценка на необходимостта, рисковете, разходите и въздействията на проекта)“.

В екипа от анализатори и експерти влизат: д-р Красен Станчев, участвал в експертизата на БАН за АЕЦ Белене през 1989-1990 г., д-р Пламен Цветанов от Института по ядрена енергетика и ядрени изследвания на БАН, д-р (по ядрена физика) Георги Касчиев, инж. Георги Босев експерт по съставянето на енергийни баланси,  д-р Красимир Лаков, д-р Евгени Райков, Димитър Чобанов и Светла Костадинова. А самият доклад отхвърля необходимостта от нова атомна централа, отчита висок сеизмичен риск, прекалено висока цена на инвестицията, която би задоволявала предимно външния пазар, което ще носи значителна печалба на електроразпределителните компании, но минимална за държавата, което е икономически нецелесъобразно.

Също така се отчита понижаването на качеството на руските материали и съответно повишаването на технологичния риск. Що се отнася до спекулирането с енергийната независимост на България, тя би намаляла драстично при изграждането на АЕЦ Белене, тъй като руските атомни централи в Европа могат да работят само с руско ядрено гориво. Построяването на АЕЦ Белене би ограничило производството на електроенергия от възобновяеми енергийни източници, което е приоритет на кохезионните политики на ЕС.

Опитах се да намеря и експертни доклади в подкрепа на проекта, като този на чуждестранния консултант HSBC, отхвърлил становището на БАН от 1990 година, но за съжаление не успях, защото той не е публично оповестен.

И тъй като наистина ние сме неспособни да установим имаме ли нужда от АЕЦ Белене или не, то се оставяме на експертите да ни запознаят и убедят, а не политическите спекулации да ни предизвикват да взимаме емоционални решения. Друг е въпросът дали ще има смисъл от нашите решения или така зададеният въпрос обезсмисля нашия отговор.

 

 

 

Вашият коментар