Проектът за Небет тепе предизвика само смях, „мъчение“ и съвсем малко дебат (СНИМКИ)

Презентацията на архитект Юлий Фърков на проекта за реставрация и ревитализация на Небет тепе се оказа пълен провал. На проведеното в Общински съвет обществено обсъждане, извън поетичните заучени фрази, нямащи нищо общо с археология или архитектура, архитектът не успя да каже нищо съществено по самия проект. Той изнерви всички в залата – от граждани, през експерти до политици, като на няколко пъти се наложи самите кметове – Иван Тотев и заместникът по културата Стефан Стоянов – да го подканват да говори по-ясно и конкретно, но това така и не се случи.

На събитието присъстваха над 150 души, като залата на Общински съвет се оказа недостатъчна да побере всички желаещи, като мнозинството граждани се бяха събрали по стълби, правостоящи или седнали на земята. С презентацията си арх. Фърков предизвика повече насмешки и подигравки сред залата, вместо да доведе до конструктивен и смислен дебат и в общи линии напълно се изложи. Дори самият кмет Иван Тотев на финала на т.нар. презентация (в която така и не се показа нищо от проекта) заяви, че тя е била „истинско мъчение“.

Проектът – надграждане и смесване на времена и периоди

След патетичните поетични слова, арх. Фърков (в средата) не отговори на нито един въпрос по същество за надграждането на стените

Реално представяне се случи чак след прочувствените слова за „срещи на цивилизации“ и подобни, когато асистентът на арх. Фърков се опита да обясни самия проект. В самата презентация не се показа нищо ново от това, което вече беше показано в медийното пространство и бе разлепено по стените на залата – основно надграждане на стени, на места без запазване на автентични зидове – надграждане на квадратната кула с 7 до 8 метра

В самия проект отново бяха показани някои от решенията, предизвикали най-голямо притеснение сред археолози, историци и архитекти – например изграждане на ескалатор, който унищожава автентичното антично стълбище, смесването на различни исторически периоди в една обща конструкция и др. Самите архитекти, автори на проекта, така и не успяха да защитят идеята си, която остана напълно развенчана в следващите изказвания.

Божидар Димитров – единствен защитник на проекта за строителство, вместо история

С бурни освирквания бе отпратен Божидар Димитров – директор на Националния исторически музей, който се оказа и единственият защитник на проекта за надграждане и ново строителство, имитация на автентичните крепостни стени. Малко след началото на дискусията кметът Иван Тотев, който бе и модератор на срещата, даде думата на арх. Румяна Пройкова – автор на подробно обследване и архитектурен проект за Небет тепе, с което предната администрация стана пословична със закъснението си от 15 минути. Божидар Димитров обаче прекъсна дамата и се опита да вземе думата ѝ, при което бе бурно освиркан от залата. В същото време той започна да ръкомаха и обижда пловдивчани, след което обиден напусна.

Без консенсус между археолозите, но в съгласие – против проекта

Искра Данголова от ИКОМОС бе една от първите, които взеха думата за изказване. По думите ѝ, няма достатъчно мащабни археологически проучвания, а само работа „на парче“. Преди да бъде направено такова проучване, няма как да се правят каквито и да е проекти. „Възможно е при проучването да излязат находки, които да променят цялата история на крепостта и да се наложи този проект да се подменя. Това е все едно да идеш на доктор и той да започне лечение, а след това да прави тестове от какво точно си болен“, каза тя.

Сред самите археолози се оказа, че няма консенсус относно историята и детайлите, свързани с крепостта. Между личните нападки и обиди, няколко групи археолози така и не се разбраха кога е започнал живота на хълма, от кой век са различните стени и т.н. Именно на тази база се изказаха други специалисти, според които едно строителство сега ще заличи шанса да се довършат археологическите проучвания на тепето.

Все пак при представянето отново се повтори абсурдната теза, че се възстановяват стени, съградени по времето на Филип II, но датирани от, цитираме „III-II век пр. Хр.“, което е невъзможно, тъй като Филип II живее в IV век пр. Хр.

По различни причини обаче всички разкритикуваха сегашния проект. Според Костадин Кисьов – директор на музея – без довършване на разкопките тепето ще изглежда недовършено. „Източната крепостна стена не е показана в този проект, а трябва да бъде интерпретирана в него“, каза той и допълни, че всички стени са част от укрепителната система на хълма. Според други археолози, като Чапъров и Хъртев, датировките изобщо не са верни, а най-старите на тепето са много по-стари от IV век преди Христа.

Лаиците“ също против проекта

Още в началото на дебата кметът Иван Тотев раздели залата на две групи – архитекти и археолози от една страна и „лаици“ или любители от друга страна. От името на лаиците се изказа доц. Д-р Мария Шнитер, декан на Философски-историческия факултет на Пловдивския университет, правнучка на арх. Йосиф Шнитер и един от най-ерудираните пловдивчани. Тя изказа мнението на цялата зала, че Небет тепе трябва да се експонира по-добре и с това са съгласни всички. Според нея обаче не бива да се използват привнесени материали, а само такива, намерени на място, т.е. т.нар анастилоза. Тя зададе и въпрос към арх. Фърков как ще стане това – откъде ще се докарват материалите, тъй като за всеки, качвал се на тепето е видно, че няма толкова материал, за надграждане на стените с по 3-4 метра. Никой не благоволи да отговори.

От името на „лаиците“ се изказа и писателят Йордан Велчев, автор на монументалните за Пловдив, а и България, книги „Градът между Изтока и Запада“ и тритомникът „Балканският човек“. Той също смята, че с този проект и надграждане на стени с по няколко метра фалшиви материали ще се изгуби историята на Пловдив.

Общината не познава проекта

След тях се изказаха и двете най-смислени мнения – на арх. Дафина Барфончовска, бивш експерт от НИНКН, сега работеща на частна практика, както и арх. Петя Бакалова. Архитект Барфончовска направи подробен, около 20 минутен анализ, на представения проект, като развенча голяма част от идеите.

„Заданието е непълно, формално, и с него се заличава автентичността на тепето. Изгражда се мултиплицирана по незнайни аналози стена с кули и наситена с клиширани атракции. Намесата върху археологията е агресивна и необратима, като ще се изгубят оригиналните структури, за сметка на теоретична хипотеза, неподкрепена със сериозни документи“, категорична бе тя. Отговор или защита нямаше.

„Отсъства архитектурен анализ – има само поетична част с недостоврени решения. Видно е, че проектът е изготвен набързо и пренебрежително повърхностно“, каза още арх. Барфончовска.

Арх. Бакалова също потвърди, че основното впечатление е за повърхностно проучване. „Проектът на архитект Фърков смесва различни епохи, надзиждат се оригинални стени с риск за тяхното разрушаване. Оригиналът се обезличва от масивни зидове“, като тя даде пример с квадратната кула – „Оригиналният градеж на част от стената в момента е 1,45 метра, новият е 8 метра. Кулата Бастион с 9 метра“, цитира проекта тя.

Иван Тотев доказа, че не се е запознал с проекта, който така ревностно защитава в медиите, като я репликира, че няма такова надграждане. Всъщност, надграждането на стените е показано много ясно и отчетливо в самия проект.

Арх. Петя Бакалова коментира и друго решение – според проекта, с претенция да се прави достъпна за хора с увреждания среда, се изгражда ескалатор през скалите от северната страна на хълма. „Къде сте виждали човек в инвалидна количка да ползва ескалатор“, попита тя и също не получи отговор.

Друга критика на арх. Бакалова бе относно т. нар. есхара – огнище. Според нея тя се поставя на място, което да отговаря на хрумването на архитекта, а не на автентичното си място, където всъщност се е намирала в древното тракийско светилище. „Така се манипулира и фалшифицира истината за този обект“, добави тя. Като неподходящ от специалистите бе определен и начинът на експониране. Според проекта там ще се постави копие на огнището, тъй като оригиналът ще се съхранява в Археологическия музей. „Защо обаче като е копие, трябва да бъде под стъклена преградна стена, нека туристите да могат да го пипнат“, казаха специалистите.

Консенсусно решение – конкурс

Най-адекватното мнение дойде след арх. Бакалова. Неин колега обясни, че този проект е прекалено важен – не за Пловдив, а за цяла България и не е адекватно да се коментира нещо, което не е участвало в конкурс и не е премирано. „Направете нормалната основа – завършете археологията, направете един конкурс, в който да се представи най-доброто решение, и тогава правете обсъждания“, коментира архитектът.

Какво предстои – експертна комисия от КАБ, ИКОМОС и др.

В крайна сметка това, за което пловдивската общественост се бори около 1 година май ще се случи – проектът ще бъде открит и прозрачен. Решението, около което се обединиха всички, е проектът да бъде разгледан от специалисти от Камарата на архитектите, от ИКОМОС (де факто отговорните дали може да влезе в ЮНЕСКО), археолози, историци, архитекти, специалисти от Паметници на културата и други експерти. До момента всички те, както и негативните им становища, бяха държани категорично встрани от проекта и вземането на решение.

Силното обществено мнение и категоричните експертни становища обаче надделяха над волята за "туристически атракции" и вероятно ще доведат до запазването и качественото експониране на Небет тепе така, както трябва и би се случило навсякъде в цивилизования свят. 

Вашият коментар