Загадката Южен поток втора част

В предходния материал „Загадката „Южен поток““, ви обърнахме внимание на съображенията на критиците за проекта и евентуалните негативни последици от него. Сега ще ви представим позитивите му, икономическата му ефективност и прогнозите за  благоприятно влияние за страната.

Подписаният договор включва над 900 км тръби на територията на страната (реален маршрут, отклонения и лупинги), три компресорни станции и специално съоръжение за газа при излизането му от Черно море. Сумата посочена от проектанта за инвестицията на българска територия е над 3.3 млрд. евро, като е договорено българското участие да бъде изцяло покрито от привлечени средства.

В проекта е заложено, че съоръжението се изплаща за период от 15 години, след изтичането на който проектна компания „Южен поток“ – България, с 50%-тово участие на Български енергиен холдинг (БЕХ) и 50% на „Газпром“, получава 100% от приходите от съоръжението.

България е последната от редица европейски държави (в проекта участват  държави и частни фирми от Австрия, Франция, Германия, Италия, Гърция, Сърбия, Унгария, Словения и Русия), която подписа договора с „Газпром“ за „Южен поток“, и това ѝ позволи да лобира за интересите си.

 

ujen_potok

Благодарение на дълготрайното стратегическо партньорство между България и руския монополист, правителството успя да договори 20% по-ниска цена на газа, което според генералния директор на "Газпром" Алексей Милер, е най-ниската възможна цена за държава от този клас. Договорът е за срок от 10 години, като на 6-тата има опция за предоговаряне на заявените количества и цени, с надеждите на управляващите, че ще се открият собствени източници.

Допълнително цените трябваше да паднат, тъй като те отразяват движението на петрола и неговите деривати за последните шест месеца. Петролът с марка брент към момента е с около 12% по-евтин от върховото си за тази година ниво от март, като в отделни моменти през шестмесечието дори падаше с 20% под това ниво.

Реализирането на проекта „Южен поток“ ще донесе и редица други икономически позитиви за страната ни, според правителството. На първо време ще се проведе процедура за избор на изпълнител, след което изпълнението на проекта, отново според изчисления на проектанта, ще разкрие около 2500 работни места и то в северна България.

Според изчисления на Георги Гегов, изпълнителен директор на компанията „Южен поток“ – България, 1,25 млрд. евро от инвестициите в "Южен поток" ще останат в България. Според първите разчети строително-монтажните работи, от които могат да спечелят български компании възлизат на около 600 млн. евро. Освен това в бюджета ще влязат към 650 млн. евро от ДДС. Изчисленията са на база предварителната оценка на газопровода в размер на 3.3 млрд. евро.

Второ, страната ще получава дивиденти от експортни такси, а енергийната криза от 2009 година няма да има своето повторение. Разходите от 20 млн. евро за транзитна такса през Румъния, ще бъдат ограничени защото няма да има необходимост от подобен транзит.

Според  експертът проф. Атанас Тасев, правителството абсолютно правилно е отказало участие със собствени средства и го заменя с привлечени такива. Причината е, че възвръщаемостта на вложения собствен капитал е по-ниска, отколкото са обичайните лихвени равнища. Следователно, е икономически целесъобразно България да се отказва да участва със собствен капитал в инвестицията в тръбата на територията на страната. Собственият капитал ще бъде дивидента на транзитната такса, с който ще се връщат парите за газопровода.

След построяването на „Южен поток“ новата точка за присъединяване на България ще бъде Варна (не както до сега Исакча, Румъния), като се прави отклонение за Провадия. Това ще увеличи обема на преносния газ за Турция, Гърция и Македония, от 18 на 24 млрд.куб.м., което ще носи печалба за страната от транзитни такси, но няма да има отношение към проектната компания „Южен поток” – България.

И като всеки един проект и този има своите „за“ и „против“. Само времето и бъдещите събития ще покажат дали действията на правителството са били адекватни и добре планирани и разчетени, или критиците са имали своите реални основания за тревога. И нека накрая не се окаже, че „колкото повече държавата "планира", толкова по-трудно става планирането от страна на отделния човек“ – Фридрих фон Хайек.

Загадката "Южен поток" – първа част!

 

 

 

Вашият коментар