Човек живее, когато е на път. В пътешествията откриваме не само непознати култури, но и скрити части от себе си. Откриваме съкровищата на Майката Природа, а тя – Природата, е най-близкото до съвършенство. Затова ще Ви отведа дълбоко в дебрите ѝ, ще последвате стъпките ми, за да я разгадаем заедно. Градове, села, резервати и хълмове, у дома или извън границите на България… ще се впуснем в едно красиво приключение, за да обогатя знанията Ви и да Ви предложа нови идеи за пътешествия.
С началото на есента Ви отправяме към последната ни за годината дестинация – Велико Търново, където имах удоволствието да прекарам една година от живота си в близкото минало. Бившата столица определено е град, който може да се гордее от историята, красотата и постиженията си. Център е на Северен централен регион и е столица на Втората българска държава и на Княжество България в периода 1878 – 1879 година.
Първото му име е Търновград, което носи със себе си две легенди. Едната е, че идва от Тринавис, което означава Три кораба – символ на трите хълма, върху които е построен – Трапезица, Царевец и Момина крепост. Другата легенда датира още от славянските и прабългарски племена и по-точно от думите „тръневъ“ – трънлив и „градъ“ – крепост. С времето хората започват да му викат само Търново, а през 1965- а се добавя и Велико.
Иначе наченките на живот по територията датират още от античността. Местността е привлекателна за развиване на селища, поради наличието на река Янтра и хълмовете. Била е населявана от траки, от представители на Римската империя, славяни и прабългари. Следва нападение от печенези, узи и кумани, а през XI век пада под Византийско владичество. По това време хълмовете били четири – Трапезица, Царевец, Девинград и Света гора.
През 1185 година обаче братята Иван-Асен и Теодор-Петър – значими боляри, успяват да повдигнат смелостта на хората и да ги поведат на въстание. До него се стига след облагането на държавата с непосилен за хората данък от страна на императора. Причината за данъка е, от една страна, пораженията за армията от западни и северозападни нападения от норманите, а от друга страна заради предстоящата му женитба с принцесата на Унгария. В същото време братята изискват от императора да им даде прония (пожизнено дарение за управление) над Трапезица и Царевец, което им бива отказано. Същевременно империята губи ключовия Солун в тежка обсада.
Легендата разказва, че Св. Димитър Солунски се явил в съня на Асен и му показал къде около реката да построи църква в негова чест. Така и станало. Боляринът я построил в подножието на Трапезица. На откриването се дало и началото на бунта – навръх празника на светеца, чиято икона била донесена специално от вече падналия Солун. Братята успели да накарат останалите да повяват в чудотворната сила на иконата и в покровителството на Димитър Солунски над българския народ. Именно в храма обявяват града за столица на Втората българска държава и Княжество България. За цар е провъзгласен Петър IV, но истинският предводител на бунта бил брат му Асен. Затова династията се наричала Асеневци.
В Средновековието е разделен на три основни града – добре укрепени крепости и допълнителни три квартала: „Нов град“, „Френкхисар“ и „Еврейски квартал“.
Днес все още напомня за славните си времена, а археологическите останки от вековни крепости кипрят нивата му. Заедно с околните селища и градове образува агломерация. Химнът е Шишмановата песен, гербът изобразява фигура с три лъва, а знамето е лилаво заради открити дрехи на бивши владетели в същия цвят, при разкопките на църквата „Св. Четиридесет мъченици“.
Велико Търново е главно студентски град, делящ се на нова и стара част. Аз мислено поставям тази граница в средата на бул. „Васил Левски“, точно там, където се издига Музикално-драматичен театър „Константин Кисимов“ – единственият оперетен театър в страната. Трупата всяка година участва и на фестивала „Сцена на вековете“, провеждащ се на Царевец.
Точно на една улица разстояние от театъра се разполага парк Марно поле, където се намира градският шадраван, каскада от фонтани и южно от тях – Летният театър. През зимата се организира и коледен базар с атракции и павилиони. Това обаче изобщо не е единственият значим парк. Всъщност те са цели осем, сред които Света гора, Асеневци, Стадиона, Руски гробища, Ксилифор и други.
Като заговорихме за фестивали и културни събития, всички знаем, че най-известният търновски спектакъл е „Звук и светлина“, който представлява исторически разказ на най-важните моменти от българската история, илюстрирани чрез светлинно-мелодично шоу от площада пред Царевец. Той е неразделна част от програмата за официалните празници, но може да се извърши и като частна поръчка.
Хората, живели в Търново, обичат да се шегуват, че има три посоки – нагоре, надолу и по стълбите. И наистина, ако тръгнете да се разхождате, особено в старата му част, ще забележите множеството стъпала, през които трябва да преминете. Почти отвсякъде гледката сочи към река Янтра, а в центъра ѝ – в местността Боруна, в подножието на Света гора, се издига паметник „Асеневци“ или „Конниците“, изобразяващ българските царе Асен, Петър, Иван Асен II и Калоян. Той е построен през 1985 година по случай 800-годишнината въстанието на братята боляри Асен и Петър и освобождаването на България от византийско робство. Да стоиш в основата му, с вдигнат поглед към небесата и тази величествена българска история, събужда у човек гордост и възхищение. Едва на метри от паметника са Държавната художествена галерия „Борис Денев“ и Стамболовият мост – не по-малко впечатляващи постройки и символи.
Освен символите обаче, както споменахме, Търново е студентски град и поради тази причина се слави и с едни от най-хубавите заведения в Северна България. Такива са небезизвестният „Щастливец“, кръстен на Алеко Константинов, бирария City Pub, „Хипстер“, „Текила“ и други. И тъй като последната ми визита там бе преди няколко години, силно се надявам при следващата ми отново да видя тези места работещи.
Но най-интересен е Старият град, който се извива по хълма, като спираловидна змия. Там всичко е уникат – от къщите до занаятчиите. Там срещу турския конак през 1823-а се е създала първата българска аптека – „Лекарня“ от д-р Марко Павлов. Там е била чаршията, функционираща и до днес. Може да откриете пекари, тъкачи, ювелири, художници, куюмджии, ковачи, кожухари и още, и още. Там са част от красивите библиотеки и музеи, включително Археологическият, който се откроява със своя вътрешен двор, където са експонирани статуи от римския период на града. Помещава също и експозицията „Търновград – столица на България XII – XIV век“. Освен него Велико Търново може да се гордее още с Къща музей на Петко Рачов Славейков, Къща музей на Емилиян Станев, Регионален исторически музей, Музей „Нова и най-нова история“, Музей „Затвор“, Музей „Сарафкина къща“ и Музей „Восъчни фигури“.
Хората във Велико Търново също са любопитни. Аз, като южняк, откривам голяма разлика в двата нрава. Не веднъж ми се е случвало да споря с някой за някоя дума или произношение. Друг път сме се шегували, че всички трябва да се превърнем в боляри. Те са една идея по-студени, но крайно талантливи и образовани. Отдавна не бях виждала интелигенция в истинския смисъл на думата. Между другото, търновци са едни от най-стриктните шофьори. Още преди да си стигнал до пешеходната пътека, спират автомобилите си и търпеливо те изчакват да пресечеш – нещо, което не мога да видя в Пловдив, колкото и да го търся. Като цяло престоят в бившата столица няма как да е скучен или неприятен. Просто предлага твърде много и твърде много можеш да вземеш от нея. Да почерпиш, да се вдъхновиш и да си припомниш защо заслужаваш да се чувстват горд, че си българин.
За автора
