Стрес и здраве в ерата на индивидуализма

Исторически преглед на понятието “стрес”

За съществуването на стреса са знаели още древногръцките мислители като Аристотел или Хипократ, но изследването и дефинирането на термина започва по-късно. Ханс Селие, наричан „бащата на стреса“, посвещава живота си на изучаването му и го дефинира: „неспецифичен отговор на организма в резултат от действието на различни външни фактори“. Той вярва, че живите огранизми са постоянно под влиянието на стреса и пълното освобождаване от него би означавало смърт. Относно връзката между стреса и здравето съществуват многобройни доказателства в областите на медицината и здравната психология.  Повечето проучвания относно стреса обаче са провеждани през последните години, тъй като той се оказва един от най-сериозните проблеми на нашето време, наричан от СЗО “здравната епидемия на 21-ви век”.

В съвременнатa научна дейност и в частност здравната психология стресът основно се изследва под три форми:

– като стимул или събитие, външни за индивида

– като психологическа трансакция между събитие и оценката на човека за него

– като телесна или биологична реакция

Заобикалящата среда непрестанно изисква от индивида да се адаптира и реадаптира към нея и стресът е методът, който организмите са изградили за ефективното функциониране на този адаптационен апарат. Именно затова Селие разграничава два вида стрес – „евстрес“ (общо изменение на физиологичното състояние при благоприятни въздействия, което е необходимо за човека и се свързва с положителните чувства и здравословни състояния) и „дистрес“ (свързан с неблагоприятни и негативни чувства, вредни въздействия от средата и разстроени телесни състояния, нарушаване на адаптацията). Селие също акцентира върху факта, че психичните процеси като емоционални реакции на човека към стрес го правят податлив на различни заболявания, тъй като жизнените ресурси се насочват с цел преодоляване на стресогенната ситуация. Днес на базата на многобройни изследвания все повече данни затвърждават връзката между стреса и физическото и психическото здраве.

Стрес и здраве

Стресът може да се смята както за обективно, така и за субективно преживяване. Събитията, които хората възприемат като стресови (стресорите) могат да бъдат вътрешни и външни – свързани с условията, качеството и начина на живот и бит, семейната и трудова среда, и т.н. Индивидуалните различия между хората (като личностни, емоционални и когнитивни предразположености, нагласи, култура, умения, моментно състоние) влияят върху резултатите от стреса и върху начините за справяне. Съществува зависимост между личностните характеристики и здравословното състояние, като в различните случаи тя не е еднакво измерима, а индивидуална. 

Стресът оказва влияние върху хомеостазата и при висок интензитет (силен) или продължителност (хроничен) може да предизвика различни заболявания. Физическото и психическото ниво на функциониране си влияят, следователно няма чисто „стресови заболявания“ или болести без стресово въздействие. Сред най-големите предизвикателства пред съвременната медицина обаче се нареждат незаразните болести (non-communable diseases) – състояния или заболявания на организма, протичащи за дълъг период от време и прогресиращи бавно, които включват болести на сърдечно-съдовата система, инсулт, рак, астма, диабет, хронични бъбречни заболявания, остеопороза, болест на Алцхаймер, катаракти и др и чийто основен причинител се оказва отново…стресът. Голямата честота на осезателни или хронични стресови въздействия корелира с поява на психични нарушения, като депресията е преобладаващ емоционален отговор към хроничния стрес, а преживяването му оказва и други негативни отражения върху здравето. Така например и стресът покрай пандемията на КОВИД-19 през 2020г. предизвика повече физически и психически болестни състояния отколкото самият вирус. Стресът често е причинител за появата на поведенчески патогени – развиването на вредни за здравето навици.

Стрес, здраве и индивидуализъм

Процесът на индивидуализация, появил се като основополагаща философия на западното общество, се изследва от социологията. Изначално той се разглежда като задачата на човешката идентичност да се трансформира от „предразположеност“ в “градящ се проект“. Германският социолог Улрих Бек твърди, че понятието индивидуализация „не е субективен феномен, който се отнася до нагласите и идентичността на отделния индивид, а структурен феномен, който дълбоко променя житейското положение, отношенията между поколенията, биографиите и т.н“ и най-просто се разглежда като „изкореняване без презасаждане“. Следователно се създават нови фрактални взаимоотношения между индивида и обществото. 

За разлика от миналото където групата, обществото, религията, расата и т.н. са били по-значими, сега индивидът единствен е принуден да защитава личните си интереси. Във всеки колектив стресът се е разпределял между всички, споделящи определено вярване. С появата на индивидуализма като културно течение се подчертава индивидът със собствените му права, независимост и взаимоотношения с другите и така стресът е с по-голям интензитет върху всеки един от индивидите.

Западният модел все повече се стреми към създаването на меритократично общество. Хората са принудени да се доказват, за да могат да достигнат до по-високи нива на професионално и личностно развитие и това създава напрежение върху тях, като ги кара да възприемат дори най-малките пречки и „провали“ като грандиозни и засягащи индивидуалния им потенциал. Хроничният стрес често се дължи на (само)поставяне на прекалено високи изисквания. Скорошни изследвания разглеждат именно прегарянето на работното място и в образователните институции въз основа повишаване на индивидуалните нива на стреса, в стремеж индивидът непрекъснато да се доказва.

В ерата на индивидуализма да бъдеш „обикновен“ се приема за проклятие, защото всеки има нуждата да бъде специален. Следователно статистически погледнато това, което по-голяма част от хората се превръщат – „просто един…лекар, полицай, инженер, програмист и т.н“ – се възприема като недостатъчно.

В съвременното устройство на обществото съществуват и други фактори, увеличаващи нивото на дистрес в индивидите. Такива са например прекалената сензорна стимулация от външната среда (светлини, шумове, навалици), напрежението относно крайни срокове, масовата комуникация и пренасищането с информация. Проблем обаче е, че физиологичните механизми за справяне на са се променили въпреки промяната в обществото. Това пречи на хората да се адаптират достатъчно бързо и лесно и често е причина за стрес.

Стресът, неизбежен спътник на нашето съвремие, може да се управлява така, че деструктивните му ефекти да се превърнат в конструктивни такива, като едновременно с това се осигури ефективна превенция срещу прегаряне, се разпределя между групата вместо на раменете на индивида. Според Ханс Селие„Стресът не ни убива. Убива ни начинът, по който реагираме на него.“ и погледнато по този начин, най-добрият помощник при хроничен стрес или интензивен дистрес би било единствено промяната на възприятието ни за него с цел защита на менталното и физическото ни здраве.

Вашият коментар