За какво да се използва сградата на БНБ в Пловдив

Наред с всички новини от графата „Черна хроника“ напоследък една от малкото с положителен нюанс е окончателно влизане на Община Пловдив във владение на старата сграда на БНБ в Пловдив. И веднага започнаха размисли и страсти за какво да се използва това така атрактивно парче архитектура в суперцентъра.

Прави чест на администрацията на културната столица, че преобладаващите мнения и изказвания от самото начало бяха в полза на предназначение в тази сфера. Разбира се, има и други, но предстои да се обърне внимание на първите. Дотук е очевидно, че с едни гърди напред да водят бащина дружина, както обикновено, излизат колегите археолози. Това не е неочаквано, но за сметка на това, убеден съм, не е най-правилното решение. За никой, който работи в сферата на културното наследство в България не е тайна, че най-силното лоби е археологическото. Който не вярва, нека отдели време да прочете основния нормативен акт – Закон за културното наследство. Поне 60 % от него са свързани с разпоредби директно за археологията и институциите, които се занимават с нея.

Положението с финансирането също е подобно, но това в голяма степен е оправдано – за да се извадят на бял свят богатите свидетелства за историческото и праисторическо минало изпод земята са необходими мащабни дейности, които в другите сфери – история и етнология са с по-ниски разходи. Тук се изискват разкопки, работна ръка, инструменти, различни съоръжения, конструкции, командировъчни. Далеч по-бавна и щателна е обработката заради по-високата възраст на артефактите, подобно е положението с реставрацията, консервацията и режима на съхранение на културните ценности.

Поради една или друга причина е прието да се мисли, че археологическата част на културното наследство е по-атрактивна за посетителите. Всичко това е предопределило много „екстри“ за археолозите в регионалните и общински музеи в сравнение с колегите им етнолози и особено историците.

Наскоро направих едно проучване за научното развитие в регионалните музеи за специалистите от посочените три области. Оказа се, че най-голям е броят на археолозите, заемащи академични длъжности, като при тях е далеч по-ускорен растежът след придобиване на образователната и научна степен доктор към съответната академична длъжност – главен асистент, доцент, професор. Това не може да няма връзка с обстоятелството, че в Закона за културното наследство единствените специалисти, за които има изрично изискване да са със съответните научни достижения са именно тези по археология.

Другото важно обстоятелство е наличието на национално музейно учреждение, което обаче е и институт на БАН. Това се потвърждава и от наблюденията върху колегите етнолози, които също имат доста добро развитие след защитата на дисертация, а както е известно и те имат институт с музей. Историците, които нямат такива дадености са далеч по-назад – само 5 души на академични длъжности при 21 други с научна степен. При археолозите съотношението е 16 към 13, а при етнолозите, които са най-малобройни – 5 към 4.

По-важно от тези количествени данни е, че избутването напред на археологическото, а донякъде и етнографското културно наследство не е в услуга на национална политика, образование и възпитание. Не отправям националистически призиви, но все пак историческото образование и музейните институции имат твърде важно значение дори за съвременното общество. Все още такива понятия като идентичност, патриотизъм, Отечество не са дотам ретро и изхвърлени от употреба. Това далеч не означава, че в историческите експозиции нямат място и другите традиционни за страната етнически и религиозни общности, но то също е приоритет основно на историческите специалисти, без да се отрича ролята и на другите колеги, когато археологическите и етнографски предмети могат да дадат информация за съответната етническа или народностна принадлежност.

Какво общо има всичко това със сградата на БНБ? Ще бъде огромна грешка цялата да бъде предоставена на Археологическия музей. От общината трябва да са най-наясно с годишната посещаемост на културните институти в Пловдив.

Колкото и да е странно, през последните години Археологическият музей традиционно се намира на последно място по посещаемост в сравнение с другите регионални музеи, а ако в общата класация се включат Старинен Пловдив и Художествената галерия, тогава най-старата градска музейна институция заема също не особено престижното предпоследно място. С други думи, засега не се потвърждават големите очаквания от наистина огромните дадености във фондохранилищата, новата сграда и експозиция, та всичко това да се умножи по две.

Тук задължително трябва да се направи уговорката, че голяма част от обектите в най-посетеното място – Стария град са археологически, като с разкриването и отварянето на Епископската базилика те се увеличиха с още един. Потенциалът на това наследство е ясен, но и той не бива да бъде противопоставян на другите видове, защото културното наследство на Пловдив е едно цяло и то е на всички. Без значение дали се интересуват от него или не му обръщат внимание.

Обликът и атмосферата на хилядолетния градски център се възприемат с всички сетива, дори и по метафизичен път и рядко някой, живял или пребивавал в него, може да остане безразличен към тях. Сградата притежава достатъчно площ, която може да бъде поделена между всички опазващи и представящи културно и природно наследство учреждения.

През есента на 2005 година в Шеста палата на Международния панаир в продължение на няколко месеца беше организирана временна изложба под надслов „Пловдив – древен и вечен“. В нея взеха участие всички музеи в града и неговите жители и гости имаха възможност да се запознаят с цялостна панорама от миналото, която липсва в отделните експозиции. Такова решение си струва да се обмисли. Мястото е подходящо и в изобилие.

Има редица теми от миналото на Пловдив, които не са подобаващо застъпени в настоящите експозиции на музеите и в Стария град – например османското наследство или градският бит от различните десетилетия на ХХ век; множество други аспекти от социалната, политическата, градоустройствена, личностна, всекидневна и пр. видове история на града. Къде са представени сега децата на Пловдив, жените, други групи по възраст, пол и професия в ретроспективен план? Със сигурност има място за експониране и на множество произведения на изкуството от богатите колекции на Градската художествена галерия.

Задължително трябва да се помисли за детски атракции, образователни програми, съвместни научно-изследователски проекти. Изобщо мястото може да се превърне в методически и координационен център на политиките по опазване, рекламиране, изследване и представяне на съвкупността от история и природа на Древния и вечен Пловдив. Струва си да се помисли за кинопрожекции, детски работилници и ателиета. Сградата е на хвърлей от Капана, част от същия архитектурен ансамбъл, чудесно може да се интегрира с него. Не бива да се забравя и предназначението ѝ – част от нея може да се посвети на експозиция за банковото дело, кредитните и обменни отношения.

Предоставянето на сградата на БНБ само за археологическа експозиция не изглежда най-доброто решение за нейното бъдеще, защото Пловдив се откроява и в много други отношения. Предстои да видим какво ще се случи, каквото и да бъде решението, дано то да бъде възможно най-полезното и перспективно за града, неговите жители и гости.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА: Пловдивската БНБ – тайнствена и красива отвътре (снимки)

Вашият коментар