Пловдивската БНБ – тайнствена и красива отвътре (снимки)

Натрупал опит в Цюрих, Щутгарт и Париж, архитектът Якоб Майер идва да твори в България през 1878 година. Швейцарецът е бил специалист по банковите сгради и прави внушителни такива в Русе, София, Варна. Строежът на банката в Пловдив започва през 1905 година.

Нашата красавица е 4 266 кв. м., като половината са достроени 1929 година. Българска народна банка дарява сградата на общината през 2013-та. До днес се наслаждавахме само на фасадата, но по наше настояване дървената врата се отключи за разходка из вътрешностите й. Както се оказа, освен портата, почти нищо не е променено вече повече от сто години.



След две дървени врати и един вестибюл се влиза в огромна висока зала с гишета за клиенти, нанизани едно до друго, те се разделят от големи колони. Тук е била най-живата и динамична част в цялата сграда. Пред очите ти се разиграват сцени на елегантни хора от 30-те, които идват по работни дела или лични уреждания на сметки.

Ехото още разнася смесените звуци и динамиката от тракане на пишещи машини, телефонен звън, заключване на каса, отключване на трезор, стъпки, работните разговори, личните разговори, шума на пари.



В подземието са бункретните сейфове, където са държали също повредените банкноти и монети, както и важни документи. В едно от помещенията има таен изход в случай на заметресения и пожари. Долу е мръсно и мирише на влага, но продължавада се усеща величието и мащабите в архитектурните решения изразени в облите стени, извитите навеси, масивния камък.

По време на обиколката, водена от кмета на Пловдив Здравко Димитров и Пламен Трайков от БНБ, се разбра, че първоначалните предложения сградата да бъде администрация на общината са тотално отхвърлени. Една от причините е, че залите не са адаптирани за подобна дейност, а другата е, че няма смисъл администрацията да се мести от една сграда на Главната в съседна.



Все още никой не знае какво да прави с тези 4 266 кв.м. разкош. Различните културни институции в града имат явен апетит към бившата банка и всеки излиза с доводи как безспорно тя трябвало да бъде запълнена с дейностите и интересите на това, което прави съответният директор – галерия, музей и т.н. Днес Дмитров каза, че е имал диалози с директора на Археологическия музей Костадин Кисьов и обмислят да не би да се ползва като втора сграда за археологическия.

Офицална анкета от местната власт не е проведена във формата на запитване, но всички ние се надяваме решението за новите наематели да бъде е

В обществото се говореше да бъде и дом за операта, но вътрешното й разположение е доста специфично. Има лабиринти от коридори, влиза се от стая в стая и за да бъде пригодена за концертна зала, ще се наложи да се разруши цялостта й.

Идеи те първа ще се приемат, MediaCafe също ще направи анкета сред читателите си, но разбира се трябва да се вземе под внимание и голямата сума, която е необходима за реставрация на фасадата.



Сериозен ремонт на вътрешната част не е необхдодим, но определено има нужда да се стегне. Общото състояние е, че се иска освеждаване на пода, стените, вратите и със сигурност дограмата.

Разходката продължава от партерните стълби, които водят до следващите етажи. На втория в центъра на коридора се е намирал кабинетът на началника, стратегически позициониран, за да има лесен поглед към касите.

Третият етаж има коридори, които водят към редица други офиси на административни служители като банкери, счетоводители, икономисти, финансисти, секретари.

Най-интересно е таванското помещение. Там сякаш до последно някой е живял и носи съвсем различно усещане. Ако на долните етажи са се вършели сериозни банкови дела, подовете са били широки и мраморни, то от третия към четвъртия етаж има ситни дървени стълби, водещи към тавана.

От лявата страна е банята, почти подгизнала от локва капеща вода от парното, но широка и хубава. В коридорчето още има саксия с живо растение, отиващо на умиране, а след него се намира малка стаичка с легло, гардероб, дъска за гладене, ютия, колекционирани шишенца одеколон и вестник от 94-та. Спалнята е единствената стая, която разполага с тераса.



Все още в сградата могат да се намерят интересни предмети, а един от най-впечатляващите е трезорът Panzer, тежащ няколко тона, произведен от германската фирма правела също така танкове.

Съдбата на сградата е от изключително значение, защото животът в нея не бива да спира. За да не се превърне в бивше бижу унищожено от цигара на бездомник.

снимки: Ичо Динков, 4K Studio

Още по темата:

Отворете БНБ да я разгледаме и дискутираме

Отварят БНБ по идея на MediaCafe

Вашият коментар