В нашата дигитална ера става все по-трудно да се уверим, че всички са добре информирани. С други думи, дори и да беше ясно как да спасим света, една деградирала и ненадеждна информационна екосистема би могла да предотврати това.
Способността на обществото за вземане на решения и за организиране на колективни действията са от решаващо значение за ориентиране при кризисни ситуации и сложни предизвикателства. Нарушаването на процесите, чрез които се събира, разпределя и оценява информацията са пряко свързани с подкопаването на капацитета за подобна навременна реакция на колектива.
Добър пример за това е общественият отговор на пускането на ваксините. Пандемията на Ковид-19 даде ясно да се разбере едно нещо – много е трудно да се координира поведението на цяло общество – дори, когато въпросът е на живот и смърт.
За да победи светът срещу коронавируса, по-голямата част от населението трябва да се съгласи да се ваксинира, а малко демократични страни биха избрали да го направят задължително. Въпреки това по целия свят остава значителна колебливост за ваксините. Ако тази група се окаже достатъчно голяма, то тогава един от пътищата за излизане от пандемията ще бъде компрометиран. Отказът може да засегне всички, дори ваксинираните.
Това е основна тема на пандемията. Служителите в областта на общественото здравеопазване и политиците се опитват да убедят хората да правят неща, които да са от полза както за тях самите, така и за техните общности – от социално дистанциране и локдаун, до носене на маски. Някои хора спазват тези мерки, но други не ги приемат за правилни. Фалшивата информация за ваксините, за маските, за неефективните лечения и най-вече необоснованите слухове за произхода на Ковид-19, направиха изключително трудно насочването и озаптяването на общественото поведение.
Този фрагментиран отговор на голямо световно събитие говори за тревожна тенденция, която вещае за други кризи, с които бихме могли да се сблъскаме през 21-ви век. От бъдещи пандемии до климатични промени.
Освен това способността за координация под напрежение често е в разрез с предизвикателството да се осигури платформа за всички гласове. В ерата, в която свободата на словото предоставя място за всяка една гледна точка, в съчетание с бързото и лесно разпространение в дигиталните среди, резултатът е един – злоупотребата с цел за умишлено забавяне или подкопаване на консенсус чрез непрекъснато бълване на повече информация, обсъждане и участие в публични дебати. В същото време ограничаването на общественото мнение, преждевременното приключване на дискусиите също има вредно въздействие върху обществото. Така хората отново губят доверието към източниците, от които черпят информация.
В неотдавнашен доклад, публикуван от британския институт „Алън Тюринг“ и анализиран от BBC, се твърди, че тази ненадеждна информационна екосистема е заплаха за самата глобална сигурност. Термините „национална сигурност“ или „киберсигурност“ ще бъдат лесно разпознати от хората. Но там се твърди, че трябва да се обърне повече внимание на „епистемичната сигурност“, защото без нея нашите общества ще загубят способността да реагират на най-тежките рискове, с които ще се сблъскваме в бъдеще.
Ако домашната сигурност е да се уверим, че притежанията ни са в безопасност, финансовата сигурност е да пазим парите си в безопасност, а националната сигурност да запазим нашата страна в безопасност, тогава епистемичната сигурност е да запазим знанията си в безопасност.
Episteme е гръцки философски термин, означаващ „да знаеш“. Следователно епистемичната сигурност включва гарантиране, че ние всъщност знаем какво знаем, че можем да идентифицираме твърдения, които не се поддържат или не са верни, и че нашите информационни системи са устойчиви на „епистемични заплахи“ като фалшиви новини.
Изследванията в областта на колективната интелигентност и груповото познание показват, че в голям мащаб сътрудничеството между различни групи хора е от съществено значение за научните открития и технологичния напредък. Въпреки това, докато големите, разнообразни, взаимосвързани общества са в основата на епистемичната сигурност, те също са по-уязвими към „епистемични заплахи“ или рискове – рискове от грешки, възникващи навсякъде в процесите на обществото за придобиване, разпространение на информация и оценка.
Докато технологиите позволяват масовото производство и разпространението на информация сред широката аудитория, остава значително предизвикателство това да се пресее кои парченца от нея са верни и кои не. Изобилието от информация създава ожесточена „икономика на вниманието“, в която правителствата, журналистите, групите по интереси и други трябва да се състезават за общественото внимание. За съжаление, някои от най-ефективните стратегии за привличане му имат за цел да засягат емоциите и вече съществуващите вярвания на хората. Реалността обаче е, че тези източници са двусмислени по отношение на истината.
Особено тревожно следствие от „икономиката на вниманието“ е образуването на филтърни мехурчета, при които хората са изложени предимно на собствените си предварително утвърдени вярвания, а противоположните възгледи се филтрират.
Перфектната рационалност при взимането на решения изисква следните неща: човек да има достъп до цялата информация, да знае всички възможни, достоверни пътища до нея, да притежава когнитивния капацитет да обработи всичко това, за да стигне до изграждане на собствено мнение и накрая – да поема отговорност за резултата от споделянето на убежденията си.
Но целта на стратегиите за привличане на вниманието не е да предоставят тези възможности на потребителя, а да фокусира погледа му в една или друга посока. По този начин се създават обособени групи със споделени мнения, които затвърждават вярванията на участващите в нея, защото хората естествено предпочитат да обръщат повече внимание на съмишленици в собствените си общности пред непознати външни източници. Имат повече доверие на хора, които споделят възгледите им и като резултат отново се стига до лимитирането на достатъчно широк спектър от сигурна информация и правилна преценка.
И въпреки че някои перспективи на малцинствата трябва да бъдат направени по-видими, се появява проблем, когато вредните, екстремистки разкази са направени да изглеждат много по-масови, отколкото са в действителност.
Така че, когато става въпрос за справяне със сложни предизвикателства като Covid-19, които изискват своевременно вземане на решения и координация на широко разпространени колективни действия, е важно да се помни, че разумните съвети за обществено здраве и безопасни ваксини не са достатъчни. Хората също трябва да вярват в решенията на тези, които ги предлагат.
Става ясно, че „епистемичната сигурност“ и вярата на обществото в определени мерки е резултат от мотивацията на хората да преодолеят своите пристрастия и след това активно да оспорват пристрастията на своите общности и източници на информация, като същевременно поддържат богата и балансирана „информационна диета“. Да бъдеш добре информиран често е привилегия на време и ресурси, които не могат да си позволят мнозина, дори и в заможни и богати на технологии общества.
Ако обществата загубят способността си да различават фалшивата информация, независимо дали тя е създадена с цел да пренасочи обществото или е резултат от критични, изкривени или маргинализирани възгледи на някого, те ще се преборят много по-трудно с някои от най-тревожните кризи на 21-ви век – от пандемията до изменението на климата.
За автора
