Пчеларството е луда и екстремна професия

„Пчеларят е важен колкото и пчелите“. Едно добро твърдение на Теодора Тодорова, която се занимава повече от 16 години с пчеларство.

Покрай Деня на пчеларите говорим за това как се гледат пчели, какви са тънкостите и изпитанията около професията. С отделено внимание за тези важни хора, които се грижат за тях и ни лекуват с мед, и не само.

В България има над 14 сдружения и организации, ангажирани с тази дейност. Не е тайна, че в бранша един от сериозните проблеми е честото натравяне на пчелите, което води до отказване в сектора. Според Теодора, така става дупка в поколенията и се появяват все по-малко желаещи да се занимават с това.

„И един ден няма да има кой да гледа пчели, защото всички се насочват в IT сектора. А ако все пак се появят кандидати, вече няма да има кой да ги научи. Това е доста сериозен проблем“, допълва тя.

Баща ѝ Симеон Тодоров е избран за Пчелар №1 на България за 2009 година, а по-късно става и Председател на „Клуб на Пчеларите №1“. От своя страна Теодора става заместник-председател на „Национално Сдружение на Жените Пчелари“.



„Човекът, който бди над пчелите е първият, който вижда, когато има проблем с тях – изчезване, натравяне, болест, не добро време или година.“, казва Теодора.

Това са част от отговорностите над жълто-черните прекрасничета и те трябва да се вършат с отдаденост и внимание, затова е трудно да се каже, че пчеларят е професия, по-скоро е призвание.

Именно „златарите“ са защитниците на пчелите и природата. Те се борят срещу лоши фермери, погубващи метеорологически прогнози и беззаконие. Обгрижват едни от най-важните създания на нашата планета.

„Това е доста луда и екстремна професия“, усмихва се Теди. Има предвид: вадиш мед – жилят те, опитваш се да им помогнеш – жилят те. Трябва много да се внимава, но любовта към тях крепи всичко, допълва тя.

Тодорови наричат бранда си TeddyHoney и го доставят лично, само на крайни клиенти, защото това гарантира качество. Техният мед не може да се види в големите вериги и по магазините.

Започват дейността си с 200 кошера разположени в село Рашково, в самото сърце на балкана. Място, известно като екологично чист район в природен резерват „Ржана планина“ в превод от римски „Сребърна планина“.

Там условията дават възможност да се добива акациев мед, мед от горски билки и пчелен цветен прашец. През 2008 година семейството разработва специален модел кошери, а на следващата година прави 100 кошера от този модел.



Разширяват дейността си в землището на село Равно Поле. Там фермата започва добив на мед и цветен прашец от магарешки бодил.

Докато те са се заели с грижата и работата с пчелни кошери, няма как да не забележат и други проблеми, свързани с дейността. Един от тях е ниската цена на качествения български мед. „Цената не е мръднала от 30 години, но пчеларите са принудени да не оценят достойно труда си, защото внасяме мед от чужбина с ниско качество, на който цената му е съответно и по-ниска. Това е пагубно за целия бранш“, споделя мнение Теодора.



Според нея, за да може един млад здрав човек, който иска да гледа пчели, да може да се издържа и да живее адекватно от това, трябва да оцени и реално своя труд. В широк аспект ползите от пчеларите и тяхното намаляване е ясна тема от години.

Медът е известен като хранително злато. Добива се повече от 10 000 години. Дава енергия, помага за храносмилане и отслабване, подобрява паметта и съня има десетки ползи. А и е много вкусен!

А посланието от Теодора е: Грижете се за природата, помагайте на пчелите, ние пчеларите винаги ще бъдем вашият портал към техния свят!


Вашият коментар