Бръсначът на Окам: Какво е наука и какво не е наука

Медиакафе и блогът "Бръсначът на Окам" продължават рубриката, която се надяваме да следите всеки вторник: предоставяне по лесно четаем, но пълноценен начин на различни теории от математиката, биологията, физиката и други свързани дисциплини. Тази седмица ще си говорим за разликата между наука и "не-наука":

Как да различим какво е наука и какво не е наука или е псевдонаука. Има доста почтенни човешки занимания, които не са наука като изкуството например. Но тъй като да наречеш нещо "наука" е престижно, затова доста се стремят да ни представят идеите си като наука и дори успяват. Астрологията, "вечни двигатели", хомеопатията, всевъзможни теории на конспирацията претендират за "научност" и достоверност.

Как да различим науката от подобията й? Това е важно, понякога може да е съдбоносно, особено ако касае вашето здраве например.

Още миналия век, 1935г., Карл Попър предлага един на пръв поглед парадоксален критерий:

Една хипотеза за да е "научна" трябва да е "фалшифицируема", т.е. да съществува опит, който да я опровергава.

Смисълът на критерия за фалшифицируемост е често неразбран. Всъщност това, че научната идея трябва да бъде отворена за опровергаване означава просто, че трябва да е възможно тя да се сравни с реалността и ако тестът е неуспешен, учените трябва да се откажат от нея.

А псевдноучените могат да изберат да се откажат от реалността например.

Колкото и многобройни опити да се провеждат, те не могат да докажат (да верифицират) някакво научно твърдение – те трябва да са математически безкрайни. Докато само един опит е достатъчен да я срине и търсенето на именно на този опит е по-лесно и ефективно.

Хюм, обосновавайки се за несъстоятелността на индуктивния метод задава следния въпрос: "Можем ли, въз основа на факта, че сме виждали само бели лебеди, да твърдим, че всички лебеди са бели?" Докато европейците наблюдават популацията на лебедите само на своя континент, смятат това твърдение за верифицирано. Когато стъпват обаче на Австралия, където има и черни лебеди, се опровергава твърдението "Всички лебеди са бели", т.е. фалшифицира се.

Теорията на Айнщайн е била подложена на подобен тест. Общата теория на относителността е съвременната теория на гравитацията, свързана с изкривяването на четиримерното пространство-време, а от там и на светлината. Когато Айнщайн публикува това, научната общественост била шокирана, защото дотогава никой не се е съмнявал, че светлината се движи само по права линия.

Подобно отклонение на светлинните лъчи било наблюдавано няколко години, след като Общата теория на относителността предсказала явлението. На 29.05.1919, при пълното слънчево затъмнение на остров Принчипе, Африка, група британски астрономи, начело с Артър Едингтън измерва 1"79 дъгови секунди отместване на звездите, намиращи се около слънчевия диск, при предсказано от теорията на Айнщайн 1"75.

Друг интересен аспект на проблема на демаркацията (разграничаването) е асиметрията на съществуването

Ако имаме две хипотези:

  1. "А" не съществува никъде във Вселената
  2. "А" съществува някъде във Вселената

, те са асиметрични по отношение на своята опровержимост, фалшифицируемост:

  • "А" не съществува никъде във Вселената

Тази хипотеза е много лесно опровержима – достатъчно е да се намери един обект "А" (черен лебед в примера на Хюм) . Този вид хипотези, за несъществуването на нещо, винаги ще са научни, независимо какво е "А" – чайник или Бог. Такива хипотези използва науката, защото са по принцип опровергаеми (фалшифицируеми).

  • "А" съществува някъде във Вселената

Трудно, всъщност е невъзможно, да опровергаем тази хипотеза. Според съвременние възгледи, Вселената е крайна, но безгранична. Но тя е достатъчно огромна, за да не можем да гарантираме, че нещо някъде не съществува, като чайникът на Ръсел, например. В същото време, обемът, достъпен за експериментите, доказващи, че нещо го няма, е краен. По този начин тази хипотеза ("А" съществува някъде във Вселената ) не може да бъде опровергана никога и затова не е научна.

Теорията: "А" съществува някъде във Вселената " отговаря на критерия за научност само в случая, ако се уточни къде и кога. Да не забравяме, че в случая говорим за теория/хипотеза, а не за доказан научен факт. Любен Дилов (баща) в "Пътят на Икар" пише: "Вселената е толкова голяма, че каквато и глупост да кажеш за нея, все може да се окаже вярна."

Повече: Демаркационната линия между наука и не-наука

Вашият коментар