Дизайнерът Ростислав Маринов – Аз не творя, аз създавам

За него изкуството е съставна част от целия му организъм. Като дизайнер, Ростислав изгражда стила си в минимализъм, стремейки се да показва много, използвайки малко. Както самият той казва: “Поел съм този път, но ми предстоят още много слънчеметри”.

Той е Ростислав Маринов и е на 22 години. Завършил е Национална Гимназия по Приложни Изкуства в София със специалност „Рекламен дизайн“. В момента изучава специалност „Графичен Дизайн и Фотография“ в Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство Пловдив. 

Един от пътищата, които възнамерява да поеме след като завърши, отново е свързан с изкуството. Една от мечтите му е да преподава. И както той самият казва: “Приемам това за мисия. Човек трябва да е голям егоист да си мисли, че нищо след него не остава… НАПРОТИВ. Това, което остава рефлектира, и той най-вече върху тези, които тепърва прохождат.”

Къде твориш в момента?

В една малка панелена кутийка наречена „Квартира“ с моите прятели от сдружение „Хлебарка“. Звучи подтискащо и наистина е! За това не мога да кажа, че творя, а по-скоро създавам.

Каква е мотивацията ти да се развиваш в сферата на изкуството?

Хората съмишленици, с които съм се запознал, и съм опознал и ми предстои да познавам. Аз правя изкуство в колектив, защото амбициите са ми големи и сам не съм си достатъчен.

Какво те вдъхновява?

Слънчевите лъчи и измененията им по повърхността на мaтерията, в която съществуваме. Знам, че прозвуча малко префърцунено, но по по-добър начин не мога да опиша това как виждам света, който ме вдъхновява.

Ти си новото поколение, сега е твоето време… какво ще направиш като човек от изкуството?

За сега съм си наумил да развивам българската кирилица и мисля, че го правя до една определена, за момента, степен. Отделно от това имам много проекти в главата си, които им предстои да видят бял свят някой слънчев ден. За това стискам си палци и се пускам по течението, пък да става каквото ще!

Разкажи ни за себе си

Седя си в момента със сутрешната доза чай и се чудя откъде да започна и къде да завърша така, че да не ви отегча…

Участваш ли в проекти и изложби?

Участвам, да! И то не само в изложби организирани от Академията. Преди година се случи първата ми реализирана идея, която беше факт благодарение на хора, които много уважавам. От тези хора „съмишленици“, за които споменах по-рано. Проектът се казваше „Кирилизирай се“ и имаше за цел да популяризира (до колкото му позволиха мащабите) българската кирилица. За мене това беше едно много интересно предизвикателство свързано в два компонента.

Единият е това, че „маймуницата“ е завладяла компютъра на съвременния българин до степен, в която забравя да пише на собствения си език грамотно. А втория, всъщност представляваше любовта ми към шрифта и възможността да представя възможностите си в изложба посветена на буквите.

Има ли правила в изкуството? Те ограничават ли те?

Цялото ми съществуване е изградено от правила, които сам съм си наложил. И колкото и странно да звучи за повечето хора, точно тези правила ме освобождават да правя изкуство. Аз съм дизайнер, чийто дизайн е базиран на математическата логика и това ми помага да бъда подреден и да знам какво искам, когато действам.

Трудно ли е да бъдеш творец в 21 век?

Всеки период от история на изкуството има някакъв вид проблематика, за това дали е трудно в 21-и век, или не зависи от всеки един творец персонално. Трудно е., когато паднеш и те е страх да се изправиш, но пък е и толкова сладко, когато превъзмогнеш страха си и преодолееш препятствието. Такъв тип изкуство ценя най-високо, защото заряда му се усеща от километри.

Комбинираш ли изкуството с живота или това са два отделни свята?

От това как виждам, през това как чувам, до това как усещам – за мен изкуството е моята съставна част!

На какво те научи изкуството?

На това, че е по-добра любовта отколкото омразата, че по-добро  е слънцето отколкото мрака, че по-добра планината отколкото града, че по-добра водата отколкото „Кòлата“ и прочие.

Как се заражда една идея?

Напълно спонтанно! Просто ти идва като гръм от ясно небе и те удря в петите сякаш си изпил три изцедени лимона на екс. От този момент нататък просто знаеш, че трябва да действаш докато не се получи. След  това идва време за почивка, когато пак като гръм от ясно небе дойде някоя друга идея и така докато не ти писне да им обръщаш внимание.

Утопията за мен е..

Живот без баланс, в който единствената съставна част е любовта.

Има ли личности, които те вдъхновяват? Кои са те? Какво откривате в техните произведения?

По история на изкуството учим всевъзможните периоди и етапи, през които е минало то. Всеки един художник, скулптор, архитект и прочие е дал нещо на изкуството, за да можем да го гледаме с очите, с които го гледаме днес. За мен няма по-вдъхновяващо нещо от всички тези личности!

Какъв е твоя процес на работа?

Започвам с много изяснена цел и завършвам с нищо общо с започнатото. Винаги си правя планове за това как искам даденото произведение да изглежда, но никога не става така както съм го очаквал, защото става по-добро.

Използваш ли компютърни програми? Какво мислиш за тях?

Използвам компютърни програми, да! Мисля, че те са инструмент за себеизразяване. Много художници ги отричат, защото това не „било изкуство“ и прочие. Много е важно, какво средство използваш, за да се изразиш в творбите си, но още по-важен е крайният резултат, за който в повечето случаи никой не пита „ама това как е направено“. Ако ти въздейства, значи работата е свършена добре!

Към какво се стремиш в творчеството си?

Минимализъм, обичам да показвам много, използвайки малко. Поел съм по този път, но ми предстоят още много слънчеметри.

Как би определил твоят стил на работа?

Неслучаен, и на този етап все още незавършен, неясен, не…

Смяташ ли да се занимаваш с изкуство сериозно и професионално?

Разбира, се! Вървя си по тая пътека от 7-ми клас и за всеки един изминал ден от тогава до сега не съжалявам, че избрах да се развивам по този начин. Както казах вече „Изкуството е моята съставна част“.

Вашият коментар