Медиакафе и блогът "Бръсначът на Окам" продължават рубриката, която се надяваме да следите всеки вторник: предоставяне по лесно четаем, но пълноценен начин на различни теории от математиката, биологията, физиката и други свързани дисциплини. Тази седмица авторът на блога продължава темата с теорията на Еволюцията:
Едно от най-честите възражения срещу теорията на еволюцията е въпроса за преходните форми. Например на въпроса "Къде са тайнствените полуриби – полувлечуги?" много лесно може да се отговори: Такива живеят и днес – в блатата и лятно време вдигат ужасен шум (някои). Тези същества са известни на всеки ученик, който знае биология поне за 3-ка – това са земноводните: те имат четири крака и могат да се движат по сушата като влечугите, но хвърлят хайвера си като рибите, а от хайвера се излюпват ларви (попови лъжички напр.) , които са много подобни на рибите. Няма нужда да копаем дълбоко за мистериозната "преходна форма" между риби и влечуги!
Но ако подминем тези елементарни школски пропуски, въпросът: "Защо няма преходни форми?" е най-тиражираното обвинение и това е така, защото в него има няколко интересни момента, които ще се опитам да изясня.:
Проблемът на преходни форми е семантичен
Когато един палеотолог открие нова вкаменелост, той непременно ще я включи към този или онзи вид. Един учен (ако е такъв) не може да каже например: "това е нещо средно между Хомо сапиенс и Хомо еректус". Без класификация няма наука, но това, че отделните видове животни носят различни имена не означава, че съществува пропаст между тях, която трябва да се запълни с "преходни форми". Позволете да цитирам една аналогия на Докинс: "Когато достигнете 18-годишна възраст, то съгласно законите на щата Алабама, се считате за възрастен, придобивате право да гласувате и така нататък. Така в полунощ, 18 години след датата на раждането ви, вие ставате възрастен. Да предположим, някой ви каже: "Достойно е за учудване, че между възрастта на детството и възрастта на възрастен, няма преходните етапи" . Ще ви е просто смешно да го чуете". Има и друг момент. Да речем, открит е археоптериксът, междинно звено между влечуги и птици. Тогава автоматично се открива липсата на преходен вид между влечуги и археоптерикса и между археоптерикса и птиците. И така до безкрай и никога няма да се угоди на креационистите. В края на краищата всички форми са преходни, защото всеки организъм е част от веригата еволюционни промени.
Еволюцията не е стълба
Искането на преходни форми се основава на една остаряла представа за линейна схема на еволюциията. Но еволюцията не е стълба и даже не е дърво с единен ствол с разклонения, тя е храст с множество филизи. А днес става ясно, че и това не е така. Еволюцията има вид на сложна мрежа, в която има не само разклонявания, но и сливания. За този нов възглед вече писах в статията: На какво прилича еволюцията: на разклонено дърво или на мрежа? 
Съществува едно дълбоко погрешно традиционно виждане на света като йерархия. Най-долу са неодушевените обекти, следват низшите организми, растения, животни и най-отгоре е човека. Някои продължават нагоре с разни чинове ангели и най-отгоре големия шеф – Бог. Прилагането на тази йерархия в животинския свят доста обърква картината, когато за първи път е представена за обсъждане идеята за еволюцията. Като че ли е естествено да се предположи, че "низшите" животни еволюират в "по-висши" животни. И тогава, ако липсва някое стъпало, ще е голям пропуск. Проблемът е там, че тази средновековна схема за стълбата е напълно погрешна и далеч от реалното състояние в природата. Ако кажем, че маймуните са по-"висши" животни от рибите, не означава, че маймуните са еволюирали от рибите, а че имат общ предшественик, който прилича повече на риба, отколкото на маймуна.
Крокодилопатка!
Често срещан интересен вид претенции на анти-еволюционистите се основава на схемата: "ако патиците са произлезли от крокодилите, покажете ни крокодилопатица". Но днешните патици не са еволюирали от съвременните крокодили. И двата вида са произлезли от общ прародител, който е живял преди много време (най-вероятно през периода Перм преди 250 милиона години) и не е бил нито крокодил, нито патица. Той е бил вероятно от древните примитивни архозаври (Archosauria). И от него са произлезли не само патиците и крокодилите, но и всички динозаври, а след това и птиците от динозаврите.
Крокодилопатицата може и да е брутална, но колко пъти сте чували въпроса "Защо от маймуните не стават хора?". Случаят е аналогичен. Общият прародител на два съвременни организма не може да е един от тях. В статията Как рибите се научиха да ходят съм показала една схема, която много добре илюстрира този възглед. Еволюцията не се извършва по червените стрелки, а по сините. Общите предшественици на два дори сходни организма са живяли при милиони години и още тогава са започнали да се разделят. Това не може да се случи днес.
 Картинката е от неговия сайт: (www.evolutionisnotscientific.com) | Ето така манипулативно представя еволюционните възгледи за "преходните форми" Х.Я. на своите читатели. . Да, подобни картинки не са наука.Това са само представите на Х.Я. Най-горе: Камбалата не е еволюирала от морска звезда. За произхода на гръбначните съм писала по-подробно тук: Преходът към хорди и гръбнаци, а в Как рибите се научиха да ходят е преходът към земноводни. Нито на морските звезди растат перки, нито на пъстървата – крака. В крайните колонки са високоспециализирани съвременни видове (освен динозавъра) – те не могат да еволюират в нови видове. |
Къде са преходните форми?
Като правило, останките от растения и животни се разлагат и изчезват без следа. И разбира се, липсват вкаменелости за преходните етапи между някои видове. Образуването на фосили и откриването им от изследователите е по-скоро изключение, щастлив случай, отколкото правило. Хубаво е, че ние не се нуждаем от вкаменелости за да докажем еволюцията – има достатъчно други доказателства. Виж, ако се намери, както казва Дж. Б.С.Холдейн "Изкопаеми зайци в докамбрийски пластове!", това вече би било смущаващо и би хвърлило съмнение. Но засега няма следи от пухкави зайчета скачали покрай докамбрийските блата.
Повече в Камбрийският взрив и трилобитите
Водеща снимка: csicop.org
За автора
