Медиакафе и блогът "Бръсначът на Окам" продължават рубриката, която се надяваме да следите всеки вторник: предоставяне по лесно четаем, но пълноценен начин на различни теории от математиката, биологията, физиката и други свързани дисциплини. Тази седмица авторът на блога продължава темата с теорията на Евролюцията:
Много случаи на неприемане на идеята за еволюцията се обясняват най-често с неразбиране на основните принципи на еволюционната теория. Например, често чуваме твърдението, че "еволюцията е невъзможна, тъй като сложните структури не могат да възникнат в резултат на проста случайност". Сложните структури наистина не могат да възникнат случайно, но еволюцията не е случаен процес. "Случайни" са само мутациите и то не във всякакъв смисъл, а само в един много конкретен: полезността или вредността на дадена мутация за организма, като правило, не се отразява на вероятността да възникне тази мутация. Мутациите се появяват независимо от това дали са вредни или полезни. Мутациите създават "запас от изменчивост" в популацията, те служат като материал за подбор. Що се отнася до самият подбор, то той е пълната противоположност на сляпа случайност. Това е строго закономерен процес, придаващ направление на еволюцията и в крайна сметка създаващ сложни адаптации, подобни на резултат на "интелигентен дизайн".
И тук ви напомням, че в жълтите правоъгълници ще цитирам Х.Я., който ще ми помага да систематизирам тезите на антиеволюционистите.
Невъзможност на "добри" мутации?
"А откриването през 50-те години на ДНК – молекулата, криеща цялата генетична информация, въвежда теорията в голяма криза. Причината за това била огромната комплексност на живота и неправдоподобността на представения от Дарвин еволюционен механизъм.
Следващото десетилетие щеше да се превърне в ера на безнадеждните опити да се докаже неодарвинизмът. Вече беше известно, че мутациите, т.е. “злополуките”, които се появяват в резултат на въздействие на външните фактори върху гените на организмите, винаги пораждат вреди. Въпреки това неодарвинистите отново правят хиляди опити, за да създадат пример за “полезна мутация”. Но всички тези усилия завършиха с провал.
Но нито една мутация не развива генетичната информация, нито прибавя нова такава.
Всяка мутация е “злополука”, която или разрушава нуклеотидите, изграждащи ДНК, или променя тяхното разположение. В повечето случаи те предизвикват толкова големи вреди и модификации, че клетката не може да ги поправи.
Поради тази причина мутацията, зад която се крият еволюционистите, не е магически жезъл, който превръща живите организми в по-развити и перфектни форми. Като цяло влиянието на мутациите е вредно. Така че промените, които мутациите биха предизвикали, могат да бъдат само от вида на тези, изпитани от хората в Хирошима, Нагазаки и Чернобил: а именно смърт, недъгавост и “грешки на природата”…"
Така твърдят креационистите, но дали е така?
Всъщност има 3 вида мутации:
- неутрална мутация – ако мутацията позволява на организма да доживее до размножаване и да се предаде по наследство;
- лоша мутация – ако организмът не доживее до размножаване;
- добра мутация, ако помага на организма да оцелее и се размножи
Има безброй примери за "добри" мутации при микроорганизмите. Например, всяка поява на нова епидемия е пример на "добра" мутация от гледна точка на микробите. При насекомите се установява устойчивост към пестицидите – също една "добра" мутация. Новите пестициди не са били известни досега в уравнението за оцеляване. За да им противостои организмът трябва да започне синтез на нов протеин, деактивиращ отровата. Тази програма не съществува в организма на възрастните индивиди, но може да възникне чрез механизмите на мутация и подбор на потомството.
И друго. В една променяща се среда (или храна) една мутация, в началото вредна, може да стане неутрална и дори полезна. Например, при преселение на птици в други местообитания, лишени от хищници (например – на остров), изменението на цвета или недоразвитите крила и наддаването на телесно тегло стават неутрални или благоприятни за оцеляването признаци.
Жълтото канарче, синьото, бяло или жълто папагалче, петнистото морско свинче са типични мутанти. Но те са не по-малко жизнеспособни от дивите си предшественици. Такива мутации са неутрални от гледна точка на физиологията.
Например, едно канарче от Канарските острови, където няма хищни бозайници, нищо не губи от възможностите си за оцеляване, придобивайки жълт цвят, вместо зеленикаво-кафявите "диви" разцветки.
Да си спомним за вече изчезналата птица додо (Raphus). Учените смятат, че той е силно дегенерирала група от семейството на гълъбите. А удебеляването и скъсяване на клюна на насекомоядната птица, неудобен за хранене с меки насекоми, при усвояването на нов източник на храна – твърди насекоми или семена, става полезен. Мутациите може да бъдат вредни в неизменни условия. При промяна на външните условия, мутацията може да стане адекватна и благоприятна за оцеляването.
Продължение: За мутациите и сложността
За автора
