Славянски кинофорум в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”

Славянският кинофорум в Пловдивския университет стартира на 16.03 (сряда) и е общ проект на Катедрата по славянска филология и Катедрата по руска филология към Филологическия факултет и стартира през 2006 година. Филмите ще бъдат прожектирани в 19 семинарна зала от 18.00 часа в ден сряда според програмата.

Идеята на инциаторите е да предложат на своите студентите, а и не само на тях, интересни заглавия от малко позабравеното и до известна степен пренебрегвано в България славянско кино. Филмите обикновено са в оригинал, т.е. не са дублирани на български език и нямат съпътстващи надписи (субтитри). Благодарение на това студентите имат възможността да слушат оригиналната реч на актьорите, което от своя страна помага както за обучението по съответния език така и за опознаването на нравите, манталитета и реалии в съответната славянска страна. Киноафишът предлага заглавия от златния фонд на чешкото, полското, руското, сръбското и хърватското кино, същевременно с това не липсват и нашумели заглавия от последните години. Първото заглавие от славянския кинофорум е чешката комедия Как да удавим д-р Мрачек, или краят на водните духове в Чехия (чеш. Jak utopit doktora Mráčka aneb konec vodníků v Čechách).

Филмът е от златния фонд на чешката комедийна класика и ни връща в Прага от 70-те години, когато последните останали живи водни духове водят битка за своето оцеляване в новите условия. Единствените седем оцелели в Прага и изобщо в цяла Чехословакия са господин Васерман със съпругата си, дъщеря им Поли и техните прислужници Карел, Бертик, Алоис и красивата дъщеря на Алоис Яна. Проблемите започват в момента, когато на водните духове се предлага да се преместят в ново сухо жилище с парно и съответно старият им дом на брега на река Вълтава е предвиден от общината за събаряне. За да запазят своя дом, водните духове са готови на всичко, дори и да удавят изпълнителя на общинското решение доктор Мрачек. Лентата впечатлява с удивителните за времето си ефекти и режисьорски решения и ни припомня позабравените емоции, когато зрителят сам решаваше къде да се смее и нямаше нужда за това да го подсещат чрез звуковите ефекти на смеха зад кадър.