Божана Апостолова: Само духовният народ е успешен народ

Наближава юни – месецът на литературата в Пловдив. За 20-а година ще се осъществи фестивалът „Пловдив чете“, заедно с всички съпътстващи го събития, Награда Орфеев венец и Награда Златна четка. За поредна година пловдивчани и гости на града ни ще се докоснат до едно от най-съвършените изкуства, ще открият своите нови автори и заглавия, ще си припомнят някои позабравени и ще се изгубят в магическия свят на историите.

И за да отбележим този празник на словото и писмеността, както и рождения ден на създателката му Божана Апостолова – поет, прозаик, основател на ИК „Жанет 45“, разговаряме с нея за най-хубавите теми – миналото и буквите.

Помните ли първото издание на „Пловдив чете“? Как изобщо се стигна до него?

Създаването на „Пловдив чете“ и основаването на ИК „Жанет 45“ не беше случайно. Винаги съм била убедена, че само духовният народ е успешен народ. Убедена съм, че книгите са ми помогнали много, за да успея. Всеизвестно е, че съм расла в бедност, че баща ми е бил без два крака и е ходил на ръце, че майка ми, полуграмотна, остава вдовица на 27-годишна възраст. Кой да те бута напред? Викаха ми: „Жана от улицата“. Затова, който иска да успее, който иска да тръгне по своя път, нека го заобича, колкото и да е калпав, и нека смело върви напред.

Винаги съм гледала писателите и поетите сякаш самите те са магия. Исках да ги докосна. Любовта към литературата отключи моята учителка по Български език и Литература – другарката Мавродиева. Виждаше ме в махалата, знаеше в каква беднотия живея и явно реши да ми гласува доверие. А това доверие, ми вдъхна кураж.

Нямаше как да не направя фестивала. Плакатът му започваше с един въпрос: „Ти прочете ли две страници днес?“ Бяха времена, в които световната литература бе на почит. Преводи колкото щеш, кой го е еня за българска литература. Фестивалът ни помогна да изявяваме родните автори и да привличаме хората. Сега предвиждам, че следващият голям автор ще стане Николай Терзийски. Той ми е любимец!

Покрай фестивала въвличате и много младежи и деца. Това сформира ли едно ново поколение от четящи хора?

Фестивалът прегръща децата. Винаги подаряваме на доброволците си книги, даваме им една награда за това, че са предпочели да дойдат при нас. Но моята грешка и важна препоръка, която бих отправила към децата, е да не ламтят, като мен, да се изявяват навсякъде. Хванах се с много неща едновременно, а от това никога не излиза нещо добро. Първо издателството, после отворих печатница, защото реших, че е добре сами да печатаме книгите, което беше груба грешка, защото щях да печеля много повече от търговия, отколкото от производство. Производството е най-тежкото нещо. След това направих студио, подбрах сама екипа си – едни уникални, талантливи и трудолюбиви момичета. Междувременно купувах имоти. Нямащият, гладният, иска да има много, но и той не знае за какво му е, а всъщност са ти нужни няколко истински приятели и една сериозна библиотека. Всичко друго си идва само!

След 33 години като издател, има ли нещо, което все още искате да постигнете?

Аз съм много добър поет, имам и два много добри романа. Първият ми роман „Делнична библия“ се чете много повече сега, отколкото когато го издаде Малина Томова. Защото в главата на хората влязох като издател, а те решават, че като си добър издател, не може да си и добър писател. И това винаги ми е тежало.

Има ли конкуренция между родните издателства?

Никога не са ме интересували българските издателства. Интересуват ме българските читатели. От издателствата не зависи чак толкова много, колкото си мислиш. Но, ако аз знам каква литература предпочиташ, душата ми ще поиска да те зарадва. И не само, но и да седнем, да я коментираме. Едно от важните неща, което прави „Жанет 45“, е, че всеки ръкопис има редактор. Първо го чете рецензент, казва дали му харесва, след това заедно с автора, за да му е приятно да работи, избираме редактор.

Много от издателствата в момента работят на принципа авторът да се финансира сам. Това нормално ли е?

Нормално е, защото все пак това е бизнес, но поради огромното ми желание да имаме духовна и умна нация, никога досега, от първата до последната книга, не съм взимала пари от писателите. Помня, че първата книга, която издадох, бе на Мими Михайлова. Печатах я в Полиграфия АД. Отидох в Полиграфията, казаха ми колко струва, а не ми стигаха парите. Взех на заем! Не позволявам на автора да плаща. Няма такъв при нас, който да каже, че си е платил книгата.

На 9 май имате рожден ден. Как ще го отпразнувате – светски или в семеен кръг?

В семеен кръг. Нямам вече душа да празнувам. Аз съм доволна от живота си, защото, първо – успях, второ – помогнах за създаването на едно сериозно поколение писатели. Радвах се на скандали, издадох куп автори. Да са живи и здрави те – българските и не само. Да се радва народът на написаното от тях и след всяка книга по един сантиметър да се вдига нагоре, като духовна потребност и като човеци.

Вашият коментар