„Черната кутия“ постави началото с темата за човека срещу човека

За поредна година Пловдив посреща Международния Фестивал за театър и съвременен танц „Черната Кутия“

Mediacafe.BG отново ще ви направи съпричастни с историите на европейския театър и танц в поредицата от дневници

15-то издание бе открито от основателя му Слава Младенова, която благодари на публиката, че отново се срещаме в театъра, въпреки всички трудности. Началото бе поставено в Камерна зала на Драматичен театър Пловдив със спектакъла „Human Capital” на италианската компания за съвременен танц „KinesiS”, основана през 2012 година във Флоренция от Анджело Егаресе и Елена Салвестрини.

Интересно е, че в миналото Анджело е работел и с български танцьори, а когато самият той е бил танцьор, е имал период, в който е живеел и работел в София. В Пловдив идва за първи път, но ни сподели, че е очарован от града и обича страната ни.

Спектакълът е инспириран от последната година и половина, когато пандемията ни накара да спрем, да се огледаме около себе си и да преосмислим целия си живот. Името „Human Capital” идва от филма на италианския режисьор Паоло Вирци – “Capitale umano”. В него последните реплики са между човек и офицер, който го пита знае ли колко ще струва животът му, ако умре. Отговорът е 8000 евро…

Оттук тръгва и концепцията на хореографа, в чиято основа стои дилемата човек срещу човек.

„Мисля, че пандемията даде на танцьорите по света възможност да разгледат подхода си и по друг начин. Това, че дълго време беше нежелателно да се докосваме както в танците, така и в ежедневието, ме накара да си задам въпроса колко струват животите ни, но не можах да открия отговора. Това ме вдъхнови да създам спектакъла. Да задам темите за икономиката, за парите, за времето и за това как всички те са обвързани. За това как хората постоянно падаме по житейския си път, но ако не падаме, няма как да натрупаме опит и знания. Така че концепциите в „Human Capital” са три – време, знание и живот“, споделя Анджело.

Танцьорите Ева Силета, Аврора Гамберини, Елена Ходор, Сара Мориани и Рикардо Зопи са изградили през годините невероятни движенчески способности. Те съчетават цяла палитра от стилове, гимнастика, емоции и макар на моменти в перформънса да се говори, езикът на тялото им е в пъти по-красноречив. Персонажите им, които са многолики, а може би е по-точно да кажем безлики, защото са олицетворение на всички нас, се сблъскват един с друг, обичат се, мразят се, завиждат си, отмъщават си и се вкопчват в душите на отсрещния. Отблъскват се, прегръщат се, а после се нараняват. Сриват себе си, сриват и останалите. Стъпкват индивидуалиста, а после го вдигат и отръскват от праха, само за да го избутат отново срещу системата.

„Шоуто не е против правителствата, по-скоро се стремим да провокираме хората да мислят, докато го гледат. Ние сме артисти и мисля, че е важно да покажем, че винаги има много позитивни страни във всяко лошо нещо. Дори темата да е тежка, публиката улавя положителното ѝ значение. Всъщност, не правителствата са виновни, а самият свят. Въпросът е чисто човешки, за истинския живот, за постъпките на хората и как реагират на дадена ситуация. Дали ще са от тези, които ако видят, че си изпуснеш 10 лева на земята, ще ги вземат и ще си ги пъхнат в джоба, или ще те догонят, за да ти ги върнат“, допълва хореографът.

И макар всички сериозни сюжети, описвани с танцувално-театралния подход, подчертани с тежестта на отговорността, която носят, демонстрирайки една по-тъмна страна от човешката природа и човешката общност, наистина намираме и позитивите някъде там сред негативите. Сред тъмата проблясва и светлина – силна като сценичен прожектор или мъждива като светулка. Но е там, чака да я хванем и да осъзнаем, че всичко води само напред, никога назад.

„Продължаваме да вървим и вървим, и вървим, и падаме, но рано или късно се хващаме сами, за да не пропаднем. И продължаваме да вървим…“

Вашият коментар