Слава Младенова: Желаем да развиваме повече българското участие в „Черната кутия“

Едва броени дни ни делят от най-алтернативния и интересен театрален фестивал в Пловдив – „Черната кутия“. Тази година фестивалът ще започне на 29 юни, от 19:00 часа в Камерна зала на Драматичен театър-Пловдив, а началото ще постави италианската компания Kinesis CDC със спектакъла си „Human Capital”. Програмата продължава на 1 юли с пловдивския представител, в лицето на постановката „Бомбето“ на Държавен куклен театър. На 3 юли следва колаборацията Enya Belak / Flota Ljubljana с перформанса „Blue Ink”; на 19 юли на открито ще се насладим на „The Aviatrices“ – дело на компанията Holektiv от Чехия. Фестивалът приключва на 21 юли с „Paula” на Editta Braun Company от Австрия.

Малко преди началото, разговаряме с основателя на „Черната кутия“ Слава Младенова за бъдещето на алтернативната култура.

Слава, разкажи ни за компанията, която ще открие фестивала.

Kinesis CDC е много интересна танцова компания от Флоренция, която в последните пет години се е наложила като една от водещите съвременни танцови компании в Италия. Интересна е, защото комбинира доста съвременни стилове и е с наклон към по-младата аудитория. Вкарва в спектаклите си елементи от по-популярни стилове и театъра, преработени през виждането на съвременния танц. Интересното е, че главният хореограф решава да направи компанията именно с тази идея – да имат свой отличителен стил, който се различава от това, което се прави във Флоренция, и по този начин да ги постави на италианската сценична карта. И наистина кариерата им се развива доста успешно.

Темата на „Human Capital” е инспирирана донякъде от ситуацията на пандемията, през която всички преминаваме. Говори се за това как в един момент на човек му се налага да спре, да се огледа, да се замисли и да разбере как всичко може да рухне, а той трябва да търси варианти как да се справи. Мисля, че много хора ще се почувстват съпричастни към спектакъла, като в същото време ще усетят чистата танцова вибрация и положителното звучене. Защото каквото и да се случи, ние продължаваме!

Италия май заема специално място в „Черната кутия“.

Да, аз много се радвам, че продължаваме да представяме съвременно танцово изкуство от Италия вече за седма или осма година. Там танцовата сцена просто е вибрираща. Има толкова много различни и уникални в стила си компании, че се надявам да продължим и за в бъдеще да ги показваме на българската публика. Мога да кажа, че всеки път се изненадвам колко високо качество предлагат и колко е разнообразен стилът. Там индивидуализмът е на предна линия, което прави нещата много интересни.

Каза, че темата на спектакъла е свързана с пандемията. Напоследък все повече художествени произведения, особено в литературата и киното, подхващат този сюжет. От една страна, е нормално, тъй като изкуството е отражение на действителността, от друга – не е ли прекалено? Без това живеем в тази ситуация и да ни я натрапват от културната сцена е още по-потискащо.

Да, права си, че човек иска малко да избяга от постоянното напомняне за този лош период. Различното в случая е, че „Human Capital” е инспирирана от тези „теми на деня, още повече, че в началото Италия бе силно засегната от пандемията, но езикът на изкуството е на предна линия. Вътре има много енергия, има много позитивизъм и дори човек да си направи тази асоциация, дори да усети идеята, тя не би го натоварила. Напротив, всичко е така пречупено през формите на движението, че би го накарала да види нещата от по-различен ъгъл. Неслучайно италианците бяха първите, които пееха от балконите си. Техният дух го няма никъде другаде.

В „Черната кутия“ винаги има и пловдивско присъствие. Как се спряхте на „Бомбето“ на Кукления театър?

Винаги оставяме място за пловдивско представление, което се откроява с качество. Това е обмен, с който показваме какво се случва тук, в сравнение със случващото се навън. А Кукленият театър винаги работи на изключително високо ниво. Много висока топка са. „Бомбето“ е една от новите и ярки продукции и се радваме да я представим. Със сигурност имаме желание да развиваме повече българското участие в бъдеще.

Когато не се връщаш в Пловдив заради фестивала, живееш в Канада. Как се отрази пандемията на културния живот там?

За съжаление, според мен Канада бе една от най-тежко засегнатите държави. Аз живея във френската част и мога да говоря повече за там, но картинката общо взето е подобна навсякъде. Тепърва започват да се позволяват отворени спектакли навън, но има театрални компании, които са затворени до края на тази календарна година. Репетират, подготвят нови неща, но не се допуска публика. Не е като тук. И тук работата на артистите намаля, но пак я има, а колегите им в Канада са доста по-ощетени и много хора пострадаха. Държавата се опитва да помага на творците, но за тези на свободна практика положението се оказа изключително трудно.

Кината отвориха преди два месеца. Cirque du soleil бе в едногодишен отпуск. Разбира се, много други отрасли също бяха затворени, но изкуството е секторът с най-големи поражения.

Има ли отдръпване на кандидат-участници във фестивала заради ситуация по света в момента?

Не, няма! Продължавам да получавам предложения от различни артисти. Факт е, че нещата много се промениха, особено с пътуването, но артистите са смели и не се притесняват, че ще трябва да направят няколко PCR теста. Много от тях пък са ваксинирани, което донякъде ускорява процеса.

По-скоро проблемът е, че всичко в Европа се отвори едновременно, а все пак говорим за хора на свободна практика. Ако една компания се състои от шест човека например, шестимата работят на различни места, което страшно затруднява логистиката. Един да не е свободен в дадения период – всичко пропада! Отнема време да се стиковат, да летят заедно, после да се приберат кой където работи. Освен това покрай отварянето на всички фестивали наведнъж, те имат уговорки отпреди, които сега трябва да изпълнят.

В България алтернативният жанр не е особено наложен. Не е ли време това да се промени?

Време е и мисля, че един от най-подходящите начини това да се случи е, на първо място, да се отпуснат фондове, макар и за по-минимални суми, от които да се възползват повече хора и така да се образува разнообразие. Иначе, докато се случват само пет-шест проекта, как да стане?!

На второ място, стои публиката! Тя също трябва да има достъп до по-алтернативно изкуство. Един от начините е работата с деца. В гимназиите в чужбина се правят срещи с независими трупи. Повечето фестивали имат политика за турнета – самите артисти гостуват на учениците и ги запалват по творчеството им. Ние също сме го правили в Езикова гимназия Пловдив и Езикова гимназия „Иван Вазов“. В крайна сметка, всичко опира и до ръководството на самото училище. Ако отсреща има желание, нещата се получават.

Вашият коментар