Късна смърт – хроника на българската история чрез магически реализъм

В рамките на „Пловдив чете“ се случи и едно по-различно представяне – далечно, но с тежест. На Пловдив гостува преподавателят от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ Иван Станков. Освен професор по История на българската литература, той е писател, литературен историк и преводач на съвременна румънска литература. Ерудиран професионалист, който снощи представи първия си роман „Късна смърт“. Модератори на събитието бяха Гергина Кръстева и Стойо Вартоломеев – създател на ИК „Хермес“ и редактор на книгата.

А тя е една хроника на българската история, без да попада в клопката на историческия жанр. Събитията се въртят около трима персонажа (двама мъже и една жена), чертаещи любовен триъгълник, на които им е съдено да живеят 140 години и така обхващат хронологията на страната в рамките на век и половина – от времето след Освобождението чак до наши дни. Подобен сюжет изисква задълбочено проучване. За подготовката му е нужно специфично знание и четене на специализирана историографска литература, свързана с военна история, с история на дипломатическите отношения през годините, политически и социални процеси.

„Няма нищо особено в това, което направих. В първите си книги се помещавах все край познати реки, дишах въздух, който ми е познат, познати миризми, цветове, хора. Затова реших да се откажа от прилежащото си време, да избягам някъде назад, но не исках да се отдалечавам много. Тъй както кучето, като скъса синджира, никога не се отдалечава много от дървото, на което е вързано, защото то е там от самото си раждане. И най-близката ми отдалеченост се оказа периодът между двете световни войни. В „Късна смърт“ реших да отпътувам още по-назад. Бях почти готов, но имах една голяма липса – пълното влизане в самите детайли на времето. Трябваше да отида там, а за да отида там, отделих две години, в които четях старите русенски вестници, тъй като Русе е моят град. Изчетох много неща, докато напълня обема“, казва Иван Станков.

„Късна смърт“ е трудна за изработване и бавна за четене. Тя не е летен роман, но балансът и хармонията в нея са прецизно изчислени. Направена е с точна разполовеност на повествователния разказ между двамата героя, които са коренно различни един от друг. Единият е благ, мек и хрисим, а другият – демоничен, амбициозен и харизматичен. Представени са в 16 общи глави, като са разделени по равно – за всеки по 8, а във финалната се събират на едно място… за да умрат. Това са герои, които са заедно през цялото време и едновременно не са. Искат да се срещнат, но не могат. Има пространства между тях и в прекия, и в преносния смисъл.

„Много малко са литераторите в България, които владеят три литературни езика. Проф. Станков владее научната терминология, владее изключително преводаческия език и художествения език. Това му позволява да работи в три различни пространства и да се изразява различно в тях. Не е лесно хем да преподаваш на студенти, хем да работиш с тези три литературни езика. Ако първите му книги бяха на едно силно равнище, тази отиде още по-нагоре. Моята прогноза е, че „Късна смърт“ ще се превърне в роман на годината, защото освен хроника на българската съдба от времето на Стамболов до протестите срещу предишното правителство, вътре има разказани и много човешки истории и библейски внушения. Има мъдрост“, коментира Стойо Вартоломеев.

Вашият коментар