Cool Den е една нова, но вече набрала популярност банда, най-вече заради свежия си музикален почерк, дълбоки текстове, без да натоварват психически и заради изпълнените си с позитивизъм мелодии. Cool Den се състои от Никола Симеонов (вокали, китара), Ивайло Петров (вокали, китара), Васил Андреев (бас) и Теодор Чирпанлиев (барабани). Бандата се събира през пролетта на 2018-а, след като Ивайло и Никола се срещат на „Витошка”, където Никола се изявява като уличен музикант. Без да се познават преди това, се заговарят и решават да изпеят една заедно „No excuses” на Alice in Chains. Случен минувач им пуска в шапката 20 лв., двамата разчитат това като знак от съдбата и решават да направят група. Първата им изява на живо в пълен състав е на Никулден същата година.
Към днешна дата имат два албума зад гърба си и множество концерти, превръшайки ги бързо в любимци на младото поколение. На 18 март, в столичния клуб MIXTAPE 5, момчетата ще изнесат концерт, а преди тях на сцената ще се качат легендите от „Уикеда“. А само месец по-късно, в края на април, ще им се насладим и в пловдивския емблематичен клуб „Мармалад“.
Разговаряме с Никола за музиката, за вдъхновението и за хората.
– Защо Cool Den? Само заради „Никулден“ ли? И какво за Вас прави един ден готин?
Защо Cool Den ли? Надявахме се да звучи поне малко като Pearl Jam, ха-ха! Действително, когато сформирахме бандата, песента „Никулден“ най-успяваше да накара хората да танцуват и решихме да клъвнем част от името ѝ като добавим и някакво значение на английски, за всеки случай, ако решим някой ден да покорим Madison Square Garden, като „Готина бърлога“ (буквалното значение на английски).
А денят е истински готин, когато направиш нещо смислено за някой друг. Не е свързано само с метеорологичните условия.
– Историята за сформирането Ви е почти като извадена от филм – двама непознати се срещат на улицата, решават да изпълнят заедно песен на Alice in Chains, случаен минувач им пуска 20 лв. в шапката и скоро след това създават група. Нима наистина подобни неща се случват в реалния живот, на едни обикновени градски момчета?
Всички градски момчета са обикновени и необикновени едновременно. А „подобните неща“ се крият зад всеки ъгъл, на всяка улица, всеки миг. Само трябва да имаш очи да ги видиш. Уши да ги чуеш. Нещата от живота. Подобните неща от „реалния“ живот.
– Свирите ли още Alice in Chains?
Мисля, че с Ивайло, живот и здраве, когато станем побелели старчета, ще седим с китарки на люлеещите ни се столчета и все още ще си подрънкваме Alice in chains.
– А връщате ли се още към улицата? Ей така, за да не забравяте откъде сте тръгнали или пък, за да експериментирате.
Да Ви кажа честно, отдавна не сме го правили и трябва да поправим тази грешка, защото е наистина забавно. Не толкова, за да не забравим от къде сме тръгнали – няма шанс това да се случи. Най-малкото все още по някакъв начин сме там. По-скоро, защото е преживяване, само по себе си. И да репетираме малко на открито.
– Трудно може да се определи жанрът, в който свирите, по-скоро съчетавате няколко, но сами казвате, че създавате „песни за хората“. От какво смятате, че имат нужда хората в музикално отношение? Какво им липсва? С какво ги пренасища масовата музика?
Мисля, че хората имат нужда от музика на живо, която наистина ги кара да се раздвижат и да живея в момента. Не през екрана на телефона – това го получават 24/7, така или иначе.
Нищо не ни липсва, това е проблемът. Ако нещо ни липсваше, щяхме да оценяваме всяко малко нещо много повече. Нямаше да поглъщаме като сомнамбули всичката музика онлайн, да ни минава през пръстите като пясък. Имаме достъп до толкова много информация, че нямаме достъп до никаква информация. Нищо не ни интересува реално, искаме само да си починем от целия шум. Може би имат нужда дори от по-малко музика в музикално отношение понякога… Със сигурност ми се иска да преживяват нещата малко по-органично. Да отидат на концерт и да си тръгнат потни, ухилени до уши, разплакани, уморени, смутени, ако трябва. Но да извлекат нещо относително истинско.
– Сред групите вдъхновители за Cool Den са No More Many More, „Контрол“, „Уикеда“ и други, а на 18 март в столичния клуб MIXTAPE 5 ще забиете именно с Ерол и компания. Как стана така, че „Уикеда“ Ви подгрява, вместо обратното?
Не мисля, че точната дума е „подгрява“. По-скоро са банда, с която много си пасваме музикално и с която отдавна искаме да свирим заедно. С Ерол веднъж си говорихме, че виждат в наше лице някаква музикална приемственост и това може само да ни радва, тъй като смятам, че песните им са едновременно забавни и смислени – нещо, което и самите ние се опитваме да постигнем.
– Ще посетите ли и Пловдив с тази страхотна и свежа комбинация? А може и самостоятелно.
Да, съвсем скоро. На 29-ти април ще имаме самостоятелен концерт в клуб „Мармалад“. Запоявайте! Ще се радваме да се видим и в града на тепетата и да подскачаме заедно!
За автора
