Нора Маршаха: Концертите на детските школи трябва да са традиция

Нора Маршаха е балерина в Държавна опера – Пловдив и създател на танцово студио Magnifique, в което се провеждат и уроци по изобразително изкуство и актьорско майсторство. През нея са преминали немалко деца, които обичат изкуството, а голяма част от тях продължават да се занимават с балет и професионално.

На 19 юни, в Дом на културата „Борис Христов“, нейните ученици от всички възрастови групи ще представят своя труд през изминалата година в специален концерт. С Нора си говорим за магията на балета, за важността децата да имат досег до култура и за предстоящия концерт.

Нора, разкажи ни първо повече за концерта.

Концертът ще е разделен на две части, запълнени от разнообразна програма. Ще се включат ученици от всичките ни балетни групи, както и от класа ни за модерни танци, класа ни за възрастни любители и от класа по бейби балет. Най-малките от тях са на две години и половина и ще дебютират за първи път.

Всички те ще представят какво са научили през последните два танцови сезона, които бяха доста критични. Ще изявят своите умения под формата на танцови комбинации върху красива класическа музика. Участие ще вземат изпълнители и от други школи, с които работим през годините. Общо участниците ще наброяват 120.

Благодарна съм, че имаме огромна подкрепа от Държавна опера Пловдив, която ни помага да достигнем по-широк диапазон от публика. Ние винаги сме били активна част от културния и спортен живот на града. Включвали сме се в мероприятия от Културния календар, във фестивали, в спектакли на операта, тъй като нашата мисия е да провокираме хората да се докосват до изкуството.

В събитието ще участват и солистите на Софийска опера и балет Марта Петкова и Никола Хаджитанев. Този обмен сигурно е изключително важен за децата.

Като дългогодишна балерина в операта, разполагам с възможността да имам отношения и впечатления с колегите от другите градове не само като танцьори, но и като преподаватели. Не са много участията на Марта и Никола с деца и за нас е огромна чест, че приеха поканата ни да се включат в събитието.

Ще бъде незабравимо преживяване за по-големите деца, защото те осъзнават по-ясно възможността да се докоснат до прима-балерина и премиер-солист и то не кои да е, а за мен най-добрите в България, и не само. Надявам се да успеят да се съберат психически, тъй като вълнението в самия ден ще е изключително.

Практика на подобен вид концерти е масово публиката да се състои от родители и близки на участниците. Кога ще се промени тази практика и школовите изяви ще станат привлекателни и за хора, нямащи нищо общо с тях?

Така е, повечето хора са свикнали да посещават спектакли, в които основните участници са професионални артисти, а нашето мероприятие е доста различно. Не наблюдавам подобни събития да се правят често в Пловдив, но се надявам да се превърнат в бъдеща практика, защото децата имат нужда от стимул да се изявяват и в концертна дейност, а не само чрез участия в танцови конкурси и състезания.

За да се организират подобни мероприятия, е нужно да имаш подкрепа. Подкрепата, в нашия случай, от страна на доц. д-р Нина Найденова е от огромно значение, защото тя се грижи за развитието на голяма част от културата на града и за развитието на децата. Такъв тип поднасяне на информацията ще предизвика по-голям интерес. Гост-изпълнителите също, на свой ред, привличат друг вид публика.

Радва ме това, че и родителите са много ентусиазирани и допълнително допринасят за разпространението на труда на децата. Именно в това се крие смисълът на нашето изкуство – да носи положителни емоции на зрителите.

Как се отрази липсата на сценична изява върху децата през последните две години?

Отрази се основно психически и ги демотивира. Известно време бяхме принудени да продължим обучението онлайн, за да можем все пак да поддържаме някаква форма. Беше доста трудно и за нас, като преподаватели, и за децата. Успяхме да запазим по-голямата част от тях, но след като се върнахме в залата, наистина се усетиха пречки, като забавяне в координацията, по-трудно запаметяване. Костваше им няколко месеца да си върнат психическата и физическа форма, защото няма как да сравним танцово обучение в залата и танцово обучение у дома. Когато са вкъщи, нямаме възможност да ги коригираме, не разполагат с голямо пространство, в което да се движат и т.н.

Имахме и емоционални спадове, резки промени в настроенията, загуба на ентусиазъм. За щастие, успяхме да се завърнем към предишната форма и малко по малко вълнението се появи отново. Особено сега, покрай предстоящото събитие.

Като млад човек, който се занимава с млади хора, помага ли тази възрастова близост, или създава едно първоначално недоверие? Знаем, че масово преподавателите в школи са хора с по-голям житейски опит.

Когато започнах да преподавам, бях 19-годишна и нямах никакъв опит. Наблюдавах, че децата по-трудно изграждаха чувство за респект и уважение. Колкото по-млада е преподавателката, толкова повече я приемат за равна. Но с времето успях да намеря златния подход, който доведе до резултати.

Реално, екипът на нашата школа се състои само от млади хора, което е с цел, защото децата ги възприемат по-добре. Макар че сме млади, сме изискващи към децата, а това още повече ги мотивира. Наблюденията ми са, че колкото по-взискателен си към един ученик, с толкова по-голямо удоволствие той продължава да посещава заниманията.

Честно казано, с недоверието не съм имала проблеми, защото аз самата съм много самокритична и мисията ми е да постигаме резултати. Да, трябва да танцуваме с удоволствие, но трябва да има и смисъл от танците. Трябва да кажем нещо, когато излезем на сцената, а не просто да си губим времето.

Какво е първото, на което учиш децата, след като стъпят в залата?

Първото нещо, което държа да осъзнаят, е как трябва да изглеждат. Неслучайно имаме изисквания да са еднакво облечени, косата да е вързана на кок, да развият усет за красота и естетика. Другото нещо е да се научат как да се държат. Да знаят, че в залата по балет не се тича, не се крещи, не се боричка, не се обижда. Оттам нататък се работи по стойката на тялото. Всичко това изгражда дисциплина и самоконтрол, които са най-важното нещо за един балетен артист.

Но трябва да призная, че въпреки опита ми, аз самата продължавам да се уча от тях и сигурно ще продължавам и в бъдеще.

А възрастните, които никога не са се докосвали до балет?

Те са много интересни. Аз съм впечатлена от моите ентусиастки. Винаги ми е било за цел да покажа, че няма възраст за танца и изкуството. Човешкото тяло е способно на всичко, стига да се стараеш и да подходиш с правилната психическа настройка.

Разбира се, знаем, че с възрастта тялото губи гъвкавостта и физическите си данни, но въпреки това виждам как жените се развиват. Те са постоянни, работят с удоволствие, взискателни са и изпипват нещата като професионалистите.

Ако трябва да обобщя, първото основно нещо, на което ги учим, е да си повярват, че могат. Ние не ги лъжем, че класическият балет е лесна работа, но нещата се получават, когато имат желание. Много са вдъхновяващи.

Освен физическите и танцови умения, които се придобиват в подобно студио, какво друго се заформя – социални умения, приятелства?

Преживяваме много емоционални моменти заедно, особено с тийнейджърите, които преминават през различни настроения. Освен преподаватели, се налага да сме и психолози, които търсят правилния подход, за да бъдат разбрани правилно. Голямо предизвикателство е да запазим хармонията и атмосферата на работа. Много е важно тя да е положителна. Децата да се чувстват добре, родителите – също.

Много от тях станаха приятели и в живота, канят се на рождени дни, излизат заедно. Това ги амбицира допълнително – когато се чувстват добре, им е още по-приятно да идват. 

Вашият коментар