Раница без граница: Голямо корито

Човек живее, когато е на път. В пътешествията откриваме не само непознати култури, но и скрити части от себе си. Откриваме съкровищата на Майката Природа, а тя – Природата, е най-близкото до съвършенство. Затова ще Ви отведа дълбоко в дебрите ѝ, ще последвате стъпките ми, за да я разгадаем заедно. Градове, села, резервати и хълмове, у дома или извън границите на България… ще се впуснем в едно красиво приключение, за да обогатя знанията Ви и да Ви предложа нови идеи за пътешествия.

Лятото настъпи осезаемо, а с него възстановяваме и поредицата за пътешествия „Раница без граница“. Първата ни спирка от новия сезон ще е в местността Голямо корито, която още отсега предупреждавам, е лишена от удобства, лукс, хотели и къщи за гости, но е изключително красива и гостоприемна за тези любители на природата, които биха прекарали време в дълбините ѝ такива, каквито са създадени – девствени и непорочни. Прекрасна дестинация за палатки или дори за разходка само за един ден.

Голямо и Малко корито се намират  над село Павелско, за което ще говорим някой друг път. Това означава, че се запътваме право към историко-географската област Рупчос, разположена в централната част на Западните Родопи по горното течение на река Чая между рида Чернатица и Радюва планина. До него се стига като се хване пътя за небезизвестната хижа Пашалийца. По едно време има разклонение в дясно и 2 км. черен път по-нагоре се разкрива чудното зелено богатство. Намира се на надморска височина от приблизително 1400 м. Наименованието си печели неофициално заради дългите корита, наричани от местните суват, към планинския извор за напояване на добитъка. Първото, което ще усетите е онова спокойствие, тишина и чист въздух, за които всички мечтаем.

Аз и моята компания имахме възможността да отседнем в ловната хижа, която е единствената къща в района, но трябва да призная, че това е само защото имаме добри приятели. Иначе хижата не се отдава за туристи.

Едно време, още по соца, там е имало овчарник за добитък. На долния етаж са се гледали животните, а на втория етаж са спали овчарите. И до ден днешен съществуват останали руини, напомнящи за миналото. Благодарение на бай Гого Кисята, в съвремието II-ра ловна група Павелско е закупила хижата от Община Чепеларе и я е възстановила. Той е бил голям мухабетчия. Заради хумора и добротата му го знаели и обичали из целия район. Към днешна дата хижата продължава да се стопанисва от ловците, които наброяват почти 60 човека. Отличителното за тях е, че са много задружни и държат на дисциплината. Често се събират, свирят на акордеон, пеят, разказват си истории. Имат и организирани трудови дни за поддръжка на сградата. Груповият отговорник от години е Васил Юруков.

Ловният сезон започва през месец октомври. В размножителните периоди на видовете по закон е забранено ловуването. За лов е позволена главно дивата свиня. Освен да ловуват, мъжете правят и хранилки за животните в гората. Имат списък, по който в отделните периоди всеки ходи и ги пълни. Разнасят още солища за елените и сърните, а горският следи за реда.

Между другото, знаете ли, че колкото по-висока е надморската височина, толкова по-бавно ще бъде сготвено яденето Ви, особено ако варите нещо, тъй като колкото по-нагоре се изкачваме, толкова по-ниско става атмосферното налягане. А когато налягането е по-ниско, водата завира на по-ниска температура и се изпарява по-бързо. Затова отнема повече време да си приготвите обяда или вечерята. Самите ние се сблъскахме с този физичен факт. При печенето, скарата и пърженето нещата стоят по друг начин, защото атмосферата не влияе на начина, по който се отоплява въздухът. Но пък е важно да се отбележи, че поради по-бързото изпаряване на водата, включително тази вътре в продуктите, те ще са по-сухи.

Но дотук с физиката и химията, продължаваме напред.

Най-високата точка е Глухи връх, малко преди да се стигне до хижа Пашалийца, която вече, за съжаление, е частен имот и също не се отдава за посетители. Интересното за върха е, че при хубаво време може да се види чак Бяло море.

Визитата Ви до Голямо корито ще е безсмислена, ако не продължите нагоре по черния път, който води право в гората, и не стигнете до местността Ръмчовото, от която се разкрива невероятна гледка към скален хребет, с пещери. По продължението на пътеката е възможно да засечете овчари и овчарниците им, както и да забележите някоя от изкуствените хранилки, поставени от ловците.

Гората е смесена, като преобладава иглолистната растителност, букови дървета и тук-там дъб. В нея виреят ядливи гъби, диви малини и ягоди, билки като мента, маточина, риган и жълт кантарион, а от животинския вид може да се срещнете отблизо с диви глигани, мечки, сърни, сръндаци и елени, зайци, катерици, глухари, лисици. За щастие местността не е обитавана от змии. Ако пък сте много търпеливи и имате късмет, може да станете свидетели на естествен, но лично за мен приказен момент – как планинските кози скачат и се катерят по скалите. По време на нашата разходка, ние имахме щастието да зърнем макар и за кратки, но вълшебни мигове, няколко сърнички и сръндака, немалко следи от глигани и една стъпка от мечешка лапа.

Разбира се, не пропуснахме да си наберем малко диви билки, от които си сварихме чуден и ароматен чай. Ако смятате да посетите мястото скоро и попаднете на двете овчарски кучета – големи бели алабаи, не се плашете. Няма толкова любвеобилни животни. Достатъчно е веднъж да се „запознаете“ и няма да се отделят от Вас. Те си нямат имена, така че може да се превърнете в техни временни кръстници. А ако решите и да пренощувате, се подгответе цяла нощ да се взирате в чистото, изпълнено с безброй звезди небе, което в града не сме виждали от десетилетия. Цялото преживяване е презареждащо, освобождаващо и връща назад към първобитните корени. При липсата на каквато и да е технология и помощни средства ни предизвиква сами да се справяме със средата, да се слеем с нея и да съжителстваме в синхрон.

Фотографии: Александър Карамфилов

Вашият коментар