Цветомила Михайлова събира и съхранява българския диалект за идните поколения

Младата и амбициозна Цветомила Михайлова събира и съхранява леко забравени български диалектни форми от всички краища на страната в проекта си „Диалекти“. Цветомила е от село Хайредин. Средното си образование завършва във Враца, след което продължава да учи в Техническия университет в столицата. Там придобива две магистратури, а в момента работи и по докторантурата си „Машинно обучение и обработка на естествен език“.

Освен да се занимава с програмиране Цвети е и майка. Въпреки това с ентусиазъм започва проекта „Диалекти“ в чиято основа, разбира се, стои личната история. Идеята провокира собственото ѝ родно място – Северозападна България, където хората говорят на специфичен за района език и досега. Нейните баба и дядо постоянно говорили на диалект, което я кара да осъзнае колко богатства са скрити в него и че заслужава да бъде запазен, за да не избледнее от съзнанието на народа във времето. Започва да записва хората от нейната местност, но след време се обръща към всички райони, създава и фондация „Лалета“, за да може всичко да е по-професионално. В рамките на два месеца разполага и със стажанти по социална програма, които ѝ помагат, но главно движи всичко сама, без никакво финансиране.

Целта на проекта е хора от всички краища на България да ѝ пращат звукови, видео или писмени записи на истории и диалектни думи от конкретната местност.

„Първоначално исках да събирам повече звукови файлове на говора или клипчета, но се оказа, че голяма част от хората се притесняват и срамуват, затова по-често получавам разказите писмено. Пращат ми и много думички, с обяснения и примери. Най-много събран обем имам от Северозападна България, а най-малко от Североизточна и Източна България“, обяснява Цвети.

След като събере достатъчен набор от думи, мисли да направи онлайн речник, както и интернет карта, на която ще са обозначени диалектните форми, истории и видеа по територия. Така, ако човек реши да посети конкретно село или местност, може предварително да види как се говори там и какво да очаква, като пристигне.

„Лично за мен много интересен е изказът в Родопите. Почти не мога да разбера какво говорят хората и затова много бих искала да получа повече записи оттам. Много се радвам, че без значение колко е малко селото, от което ми пращат истории, всички са жизнерадостни, весели, чисто битови. Например за всекидневните им случки и задължения или преживявания със съседите. Много е важно да осъзнаем колко ценни са тези села. Покрай пандемията прекарах голяма част от времето си в собственото си село. Виждам колко е красиво и спокойно, но също забелязах как е оставено на произвола на съдбата. Много ми се иска нещо да се случи с тези места, да им се обръща повече внимание, за да могат хората там да живеят по-добре“, споделя Цвети.

Тя е сигурна, че българският фолклор може да предостави много на посетителите, че селата могат да се развият като туристически локации и в бъдеще се надява да направи нов, по-глобален проект, в който да тества дали хората имат интерес към планинските райони с цел туризъм. Занимавайки се с изкуствен интелект, е убедена и че модерните технологии могат да бъдат добър вариант на информационен канал с цел разпространение за китните, но позабравени места. Друг вариант е да се прокара интернет във всяко едно, за да могат хора да ходят във всеки сезон и да съчетават отдиха с работата си. Един вид работене от разстояние.

Ако някой иска да изпрати своето богатство на Цветомила, за да помогне за съхранението на българщината, може да го направи на сайта на „Диалекти“, а ние Ви представяме част от диалектните истории и думички, които е успяла да събере досега.

Истории:

1. „… Бре, глеам, офцата спре и ме гледа. Ама… очите и отпреденка!!! Като у човек – и мига. Ба мама му! Я се удървончи. Ама не от студ. От стра, дедо. Бе я мръднем навам и она навам. Я мръднем на там и она натам. А прътината тесна, дедо. Двама души да се разминат. Я и глас ненам да и викнем. Па и смеем ли. Викам, че се върнем я! Не е убава таа работа с офцата. Обърна се да пойдем обратно – и оп она па преди мене. Коги мина, ка мина връъмугу – не знам. И па така – седи и ме гледа. Я мръднем и она мръдне. И седи на прътината. Ама гледа ме, дедо, и а да каже нещо. Като човек гледа.

Викам си – Арсене, те съга ако не умреш от страа, нема никогиш други път да бъде. Дигна я и тоягата и манарчето да а плашим. А она не мръда. Те така седи си и ме гледа с ония опулени очи.

Ебаагу, а съга кво да прайм. Викам да прескочим през плета у деда ти Цвеклото, не смеем. Он има кучета големи. Па ги пуща нощно време да вардат, че ме издът. Па си викам, я и куче не чу да лае докоги върве. А и плет висок. Ка ча го рипнем. Да викнем не моам. Уплашил съм се. Кво вино бе пил изветре. Реко да се прeкръстим и като дигна ръка, офцата се засме. Те така като човек. От уши до уши. И я те така си остана с ръка дигната за кръст…“Дядо Арсен, Видинско. Изпратено от правнукът му Красимир Каменов.

2. „…и Моката фла̀за, дръ̀па вра̀тата и вика: „Ей, у Пещерата са пущѝле водка по шеесѐ и пет стотинки!“ И ниа като само стана̀хме, почна̀аме а си обла̀чаме дрехите, изла̀заме, ма никой нищо не приказва. И като излѐзнахме отвънка, са скина̀хме от смех, че, нали, въобще не сме вика̀ле „Айде да одиме“, само си зѐаме дрехите, облѐкохме са и излѐзнахме и въ̀нка на улицата зѐхме да са смѐаме.“ – Борис Тодоров, на 60 години, село Хайредин, област Враца. Баща на Цветомила.

3. „Денъ̀ска се видо̀мо с бате Пешу (гони осъмдесѐ и чѐтри, ама се не уда̀ва). Повозѝ га я по пазар, после остаѝмо колца̀та (я га возѝ), и си трѐбеше да ю оста̀ймо, оти ба̀те беше затаѝл мънѐчко шишѐнце у га̀чете. Та поговарѝмо (мужѐте говоримо, а женѐте соло̀те), та пресѝпамо що сме си рекли. Оно гроб се прелѝва, а му̀жка дума се пресѝпуе, та да фа̀не. А бате ми каже – сега до̀ма моя́та че ме души кръкну̀л ли съм – съ̀що кико̀ на кмѐто Тодор пала̀шо за̀ешку дѝру…“ – Действителен случай от центъра на Бурел, село Габер.

4. „Некой ша ми каже ли що, куги приказва неко мъкедонец некъде… по TV, радио… на оф’циални срещи… ЩО нема преводач!? А азе, куту реча да пиша ка си приказвам, ми са присмиват…

П.П. и некой знаа ли Орехово/Ореево/, ка е станало ОрЯхово… и що вече дечурлигата от белослатинско викат, че са бЯлослатинчане… За неелит/ньиелит/ – мисла си, че иде от неФелен… не’елен… в северозападниа говор, интервокалното Х, па и Ф са губи…

Е като е за ОреХово-Ореево /друг е вапроса, що сеги му са вика ОрЯхово… Та неФела-ниела-не’ела…За нищо не става… Та кой ка си е сакал, така си е викал… Я кащите, Е кащи…“ – От Васил Трънски, Бяла Слатина, област Враца.

Думи с примери:

1. Йо̀клок – чоп (Родопския район и по-точно Крумовградско)

Пример: Да метаме йоклока котръй да йо. (Да теглим чоп кой да бъде.)

Изпратено от Румяна Добрева

2. Куфа̀р – катинар / Протка – вратичка  (от село Куцина, Великотърновско)

Пример: Заключи протката с куфа̀ря и да си лягаме.

Изпратено от Ради Радев

3. Ча̀ска – после, след малко (от гр. Мизия, Врачанско)

Пример: „Стига пи толко во̀да! Ча̀ска па, оти сеги си морен.“ (Стига пи толкова вода! После пак, защото сега си изморен!)

Изпратено от Валентин Пагелски

4. Нейел – развален (от Северозападна България)

Пример: „Недей го яж тава, деди, че а нейело“ (Не го яж това, дядо, че е развалено.)

Изпратено от Янина Методиева

5. Бюа – Бива (От Хасковско)

Пример: – Ко стаа, ва, артикь*?   – Ъм, бюа, ва…“ („- Какво става, приятел?   – Ами, бива…“)

Изпратено от Алберт Димитров

6. Опишкам – Убода (от село Вълче поле, община Любимец)

Пример: Ни мой сака шъ са опишкаш (Недей така, ще се убодеш)

Изпратено от Елена Недева

7. Съ̀рна – Страна (от село Вълче поле, община Любимец)

Пример: Саа сърна на нивата  (От тази страна на нивата)

Изпратено от Елена Недева

8. Пъстря ляб – Пека хляб (от село Поликраище, Великотърновско)

Пример: „Снежано пъстри ляб(печи хляб), че прасето свърши, коледарите са гладни“ случката е когато са колили прасе.

Изпратено от Даниел Гългълов

9. Шетам – Разхождам се

Пример: Шетам си наво̀нка. (Разхождам се навън)  от град Петрич

Изпратено от Яница Полянова

10. Гньетѐм – дума с три различни значения (от Северозападна България):

* 1. “Ям”

    Пример: “Гньети да ти прецуцне, ега. (Яж да ти приседне, дано.)”

* 2 “Бия”

    Пример: “ „Мирвай, че ше те гньетем. (Млъкни, че ще те бия.)”

* 3 “Пълня”

    Пример: “Гньетени чушки с боб (Пълнени чушки с боб)”

Изпратено от Димитър Церовски

Вашият коментар