Пловдив vs София: Кой е по-добрият град за маскиране?

Вече от няколко години щем или не, отбелязваме Хелоуин. Отбелязваме е точната дума – или просим бонбони, или се маскираме за разпивка, или отбелязваме в социалните мрежи колко глупава измислица е това. Но този комерсиален празник е част от ежедневието и най-добрият вариант е да извлечем забавата от него, без да се охарчваме за 3 тона захарни изделия, които може да оставим на новозагорчани да си поръсят улиците срещу инциденти.

Затова и почти юбилейното 19-о издание на спора между Пловдив и София ще бъде омаскарено. А Попов и Петканов ще се пременят в свирепи опоненти по нови и нови и теми.

Кой град е по-добър човек да се маскира?

София: Да, наглед глупаво дефиниран въпрос, но както знаем – няма глупави въпроси, има само глупави хора, които задават глупави въпроси. Но да се насочим към темата. София е страхотно място човек да се маскира и за Вси светии, и за по принцип.

Първо – голяма част от населението на града са маскирани по принцип. Тук карнавалът в Рио бледнее. Толкова сме свикнали със собствената си шашавост, че с удоволствие се разминаваме, без да се съдим и впечатляваме, стига да оцелеем незаговорени, ненаплюти и неподгонени от по-фрапантно маскиран човек. Това означава и че и да се маскирате щуро, шансът някой да ви закача, е малък.

Второ – градът е добре снабден и няма недостиг на ресурси за маскиране от всякакво естество. А свободата да се намаскираш хубаво с повод или без е хубава свобода. Нямаме го това тука “какво ще кажат хората”. Хората са 2 милиона и им пука само да не си им спрял пред блока, защото нямат къде да паркират.

Трето – и ако си им спрял на мястото, ще те маскират. Или поне ще се опитат да ти маскират колата с вдигната чистачка, рисунка с ключ и спусната гума.

Пловдив: Тук маскирането е издигнато в култ. Най-рано се маскират в Мараша. Там са бом-бок още в 10 сутринта, до вечерта и майките им не могат да ги познаят.

В Кичука, като център на просветата, започват в по-прилично време – около 11, като бавно и методично се обезличават, за да постигнат това, което и адронен колайдер не може – втечняват се и стават част от пейзажа, сами себе си не могат да познаят.

В „Тракия“ е най-проблемно положението. Еднакви блокове, еднакви улици, еднакви междублокови пространства. След успешно маскиране се случва най-редовно местните да се прибират по чужди апартаменти, а някои дори се застояват и създават семейства.

В останалата част на града е по-спокойно. Там от години никой не е със собствената си физиономия, тъй като локалните капанчета поддържат голямата ракия на 30 стотинки, без да се съобразяват с инфлацията, а клиентите нямат оплаквания, тъй като отдавна са с изгорели гласни струни и няма как.

А къде по-добре напомнят, че Денят на будителите е истинският наш празник?

София: В софийските жилищни райони дечица обикалят с надежда да получат бонбон за вносен празник. Но ние знаем, че сладкото не е полезно. Затова често биват посрещнати от праведния гняв на застъпника за родното, който ги пъди и им се кара, че на следващия ден трябва да посрещнат Деня на народните будители.

Децата хукват, мятат веселите си костюми и сладките работи в кофите за разделно събиране на боклук, спират всякакви тържествени прояви и се покайват.

Пловдив: Тук е още по-ведро. На сутринта след масовото маскиране, всеки опит на подрастващ да спомене нещо по повод будители и събуждане се превръща в погром над крехката му физика и душевност.

Знаете, че в Пловдив махмурлукът е със статут на национален празник и никой няма право да го прекъсва. Това е причината да имаме най-добрите травматолози в страната.

Но пък и традициите тачим, щото сме космополити. Да метнеш през терасата по шумен съсед „История славянобългарска“ – издание с твърди корици, за да му помогнеш да прихване малко разум, да отвориш хладилника и да откриеш вътре манджа от по-миналия месец, която да ти напомни за „Епопея на забравените“…

Вашият коментар