Знаем ли всичко за старите и новите пловдивски махали?

По силата на природните закони старото пловдивско население, което помни Пловдив преди Втората световна война, си отива от този свят. Динамиката на промените е все по-засилена. През последните години в града надойдоха хора от други населени места, които тепърва ще се адаптират към неговите традиции, но и ще привнесат свои. В научната си работа напоследък се занимавам със старите махали на града, формирани и развити до голяма степен през османското владичество. След Освобождението те доста време все още са били в административна и ориентировъчна употреба, ясно личат и трансформациите. Между двете Световни войни вече много от старите имена и представи за границите им са изчезнали, появили са се нови, но с времето и те изчезват, размиват се или се променят. Понастоящем малко са останалите в публичното пространство имена. За „Капана“ вече съм писал по различни въпроси. Трябва да се знае, че този квартал е народно наименование, т. е. не е бил административна единица нито преди, нито след Освобождението.

Османските регистри в десетилетията преди Освобождението са ни оставили точно 50 махали, използвани за описване на населението и приходите. Днес вече почти нищо не се знае за повечето. Имена като „Хаджъ Дургут“, „Мекке месджид“, Ибни Касъм“, „Джами кебир“, „Хараджъ Хамза“ са останали в регистрите и тепърва има да се установяват подробности за тях. Такива очевидно са изчезнали. Пример за махала, която като цяло не е променяла име и местоположение е „Хаджи Хасан“, по-известна като „Аджисана“. Там понастоящем живее подавляващ процент мюсюлманско население, макар че някога християните са се водели в „Хаджи Хасан“, а мюсюлманите – в махала“Бахшайш ага“. Такава е била практиката – различните религии са отчитани отделно, но всъщност са живеели смесено. Поне в десетилетията преди Освобождението със сигурност е така. Тези обстоятелства дават основание на един мой приятел – известен изследовател на Пловдив, да твърди, че в „Аджисана“ живеят най-старите филибелии. Махалата действително е записана още в края на XV век под името „Бахшайш ага“. По същото време се появяват и циганите в Пловдив, регистрирани като отделна общност.

Друго запазено име, много популярно сред днешната младеж е „Мараш“, обикновено в членуван вариант. Тази махала е обхващала територията приблизително в района очертан от булевардите „6 септември“, но малко по-навътре от съвременното трасе; „Руски“, също по-навътре – приблизително зад днешното учибище „Дружба“; реката и някъде по средата на пространството между бул. „В. Априлов“ и ул. „Жан Жорес“. В западна посока е кварталът „Русин махала“, формиран след Освобождението, и простиращ се горе-долу до железопътната линия. Аз живея в него и се опитвам да убедя местните тийнейджъри, че това не е „Мараша“. Те обаче си знаят своето и понастоящем в техните представи този квартал отива чак до Гребната. Интересното е, че те са дали на намиращия се в южна посока квартал, формиран също в по-ново време като „Матинчеви градини“, наименованието „Щъркела“ по името на вече несъществуващ магазин в него. Чувал съм от по-възрастни съграждани, че докъм 60-те – 70-те години между хлапетата от двете страни на Марица са се водили епични квартални войни – Каршиака срещу Мараша. Вероятно в подобен смисъл в по-ново време се е оформила представа, че Мараша е разположен огледално на квартала на северния бряг. Разликата обаче е значителна по отношение на произхода на двете наименования и съответно квартали. Мараша, както стана ясно, е махала. Каршиака обаче е по-мащабна градска част. На практика през турско време, а и дълго след Освобождението, той е бил събирателно наименование за всички части на града отвъд реката. Иначе – по старото разделение на махали, в Каршиака са се намирали около десет такива. Интересното след Освобождението е, че в тази част на града – вероятно заради по-бързото намаляване на турското население, отколкото в от южната страна на Марица, до въвеждането на модерното административно деление по улици в началото на ХХ век съществува друго, основано също на имена на улиците, дадени обаче от местните хора – Черна Тана, Келеш Михал, Читак Тодор, Върла, Чивчийска и други подобни. С разрастването на града след Втората световна война източно от Каршиака се появява цял нов квартал. Понякога по инерция и той е отбелязван с това име, но като цяло сред хората е по-популярно съвременното му название „Гагарин“. Наречен е в чест на първия човек, изпратен в космоса, който само няколко седмици след полета си посещава Пловдив през май 1961 г. Поради тази причина на ъгъла на кръговото кръстовище на Панаира е поставен скулптурен знак, чието актуално състояние не ми е известно. Дано да се поддържа.

Съвсем друго е положението на юг. В новите квартали, възникнали отвъд гарата, със сигурност името „Кичука“ е с пълна доминация. В народните представи то покрива почти целия район „Южен“, без „Беломорски“, „Остромила“, и Коматево, които са по-отдалечени. Въпреки че има и други стари квартали като „Христо Ботев“, „Борислав“, „Чакър махала“.

В центъра са станали най-големи промени. На практика от старите турски имена на махалите почти не е останал спомен, особено от официалните. Все пак до преди няколко десетилетия някои се употребяваха. Такива са Тахтакале, разположена в южната част на Капана, което, както вече се каза, е народно название. Табак хисар – в подножието на Небет тепе и Мюселе с ядро днешния площад „Кочо Честименски“ и прилежащите територии. Отношенията между тази махала и Мараша са същите каквито между Бахшайш ага и Хаджи Хасан. Друга махала, за която е запазен спомен до по-късно, е Бей Меджид – между църквата „Св. Неделя“ и Източната порта.

След Освобождението популярност придобиват други имена от турски произход. Такива са Гюл бахча, около площад Преслав и южното подножие на Сахат тепе, която е официално използвана като административна единица преди и след Съединението и Орта мезар – в превод средно гробище – то се е намирало на мястото на парка срещу сегашния Четвъртък пазар. Името не придобива административни функции, но е топоним, известен и днес. Друго неофициално наименование на част от града с турски произход е Тепе алтъ – в района на днешния Понеделник пазар. Означава – под (или в подножието на) хълма.

Някои от махалите на Пловдив, станали административни части преди или след Освобождението, са присъединени села. Такива са Голям Лаут и (вероятно) Малък Лаут в северните части на днешния квартал Каменица 1, Пулат – на днешната Главна улица, южно от Джумаята (!) и Остромила, с оригинално име Остра могила. Това, което днес е Каменица 1, всъщност докъм края на Първата световна война е пространство, изпълнено с множество махали, повечето, от които с изключение на Голям или Бююк Лаут, населени подавляващо с българи католици: Касап Иван, Хаджи Джоро, Гьол махала, Комру гьол, Делинджилер, Католическа махала, Нова махала, Костооглу улица. Границите им са в голяма степен неясни понастоящем. Повечето се появяват като имена след Освобождението. В османската административна практика са фигурирали само двете махали с име Лаут и махала Павликян. В нова време многобройните имена постепенно изчезват, за да остане единствено Католическа или Католишка махала, която общо взето обхваща голямата част от този район. Интересното е, че първоначално градската част с име Каменица се появява между двете Световни войни в днешната Каменица 2 – отвъд булевард „Източен“ и игрището на Френския колеж.

Изследването на градското пространство в миналото дава много любопитни подробности, полезни за настоящето и бъдещето. Османското наследство, отричано и неглижирано (най-простият пример е опитът да се изкара, че Чифте баня е от римско време, което е направо смешно) е основополагащо за познаване на историята на Пловдив преди и в първите десетилетия след Освобождението. За всяка махала може да се открие доста информация, а за някои да се напишат цели самостоятелни изследвания.

За автора

Видин Сукарев

Видин Сукарев е историк по призвание, образование и професия. Като истински пловдивчанин, ревнител за просвещение, ценител на бохемския живот и почитател на красотата във всичките ѝ измерения.

Всички публикации от този автор