История на българската астрономия (1 част)

История Славянобългарска
със сведенията за „две комети”.

От приписки в редица наши летописи е известно, че българи са наблюдавали слънчеви затъмнения (например, частичното от 1 май 1185 г.), както и поне десетина комети (голямата комета от 1577 г. , Халеевата комета през 1682 г.). В Паисиевата „История” се споменава за поява на „две комети” преди битката на Крум с Михаил I Рангаве пред Адрианопол през 813: „Когато двете войски – българската и гръцката – се приближили, на небето имало страшно знамение: явили се две комети като луни, които се събирали и разделяли … в лето 813…“. Дали това не е свидетелство за разделяне на кометно ядро?

Астрални символи изобилстват в култовото изкуство: кръстове с изображения на слънце, луна, звезди; църковни портици и нартици с изображения на светила и дори слънчево затъмнение (църквата „Св. Богородица” в Хасково); стенописи с изображения на зодиака, като прочутото “Колело на живота” (ср. на XVII вek) в храма „Рождество Христово “ в Арбанаси. Широко практикувана е календарната традиция на прабългарите, основана на 12-годишния „животински” цикъл – чак до XX век! Тя е заложена и в известния „вечен” календар на поп Минчо от Дъбене, Карловско. Любопитни са астралните символи в обредни хлябовe. Най-често по Коледа са „купи със слама“, „харман“, „гумно“, т.е., звездното небе, както то е назовавано в гатанки, а купите със слама подсказват за Млечния път. На обредни пити има слънца; ако са 4, това е знак за календар с 4-те кардинални точки – равноденствия и слънцестояния. На Гергьовски хлябове има 6-7 звезди – символ на Плеядите (Квачката с пилетата), които се скриват тъкмо на Гергьовден.

Телескопът на д-р П. Берон

Може би най-значителното българско усилие в астрономията преди Освобождението е опитът от средата на XIX век на д-р Петър Хаджиберов-Берон, да се приобщи към европейското естествознание. Още приживе той е определян като “първият български учен”; неговият “Рибен буквар” е първият български учебник за модерно образование (седем издания до Освобождението и още 6 след това); Берон пръв дава идеи за образование на “женский пол”; определян е като “първия български енциклопедист” и един от “първите меценати”. Негов е и първият известен у нас телескоп, съхраняван в Националния политехнически музей и познат днес по изображението му върху най-масовата наша банкнота от 10 лв. Едно от съчиненията му е посветено на астрономията: “Небесна физика” (тритомно издание на Готие-Вилар, Париж, 1866-1867). В нея той развива теорията си за движението около централно тяло, наречено от него АРХЕГЕТ. Според Н. Калицин: “идеята за съществуването на централно тяло в Млечния път, около което според законите на всемирното привличане се въртят всички звезди (“слънца” при Берон) … е дадена от Емануил Кант”. Но заслужаващото внимание в труда на българския учен е “Хипотезата, че всички галактики, всички звезди са произлезли от едно първично тяло, което той нарича Архегет ”. Берон развива и нестандартни идеи за природата на гравитацията, и по свой начин предлага обединяване на вълновата и корпускулярната природа на светлината – идея, основна за революцията във физиката от края на XIX – началото на XX век! Все пак, от позициите на съвременната наука на опита на П. Берон да опише макросвета трябва да се гледа като на “фантастични”, макар и “гениални хрумвания” и хипотези (Калицин, Н. Възгледите на Петър Берон в неговата “Небесна физика”. // Петър Берон. Изследвания и материали. София, 1962). Остава да добавим, че П. Берон в 1854-55 г. първи у нас поръчва изработване на звездни карти (възлага рисунките на своя добър и покровителстван от него приятел, младия тогава художник Николай Павлович, а са гравирани във Франция).
Останали непреведени и практически непознати за българския читател, тези трудове на Берон не са могли да окажат влияние за астрономическо образование у нас. Самото му дело остава неразбрано от сънародниците. Но фактът, че в центъра на Европа в средата на XIX век един българин се осмелява да напише 10000 страници с обобщения на повечето познати по онова време научни знания не може да не бъде повод за гордост, но и за размисъл днес, когато нашата наука се интегрира в световната. За българската космическа наука д-р П. Берон ще остане като неин пръв философ-теоретик.