След Великден: Бог си отиде от Батак

от

… И настана хаос!

„Храмът беше пълен с деца и невести,
с въстаници бодри и бащи злочести,
които борбата в тез зидове сбра.
Участта си всякой вече я разбра.
Врагът от три деня наоколо храма гърмеше отчаян.
Ни страх, ни измама, ни бой, ни закани нямаха успех..“

(Из. „Кочо“ Епопея на забравените, Иван Вазов)
Искам да ви споделя, че съм родом от Батак и това, което се случва там не ми е безразлично. Ирастнал съм в този край и се гордея с това. Помня всяка една дума и всяка една история за Баташкото клане. Виждал съм  много, но по голяма свинщина от това, което се случи в Батак, вчера (17.04) не. На Попа не му дават да влиза в църквата, а митрополита  обслужвал в две. Разпятие и пречупен кръст се сляха в едно в невиждана демонстрация, която управителят на пловдивска митрополия г-н Николай Методиевич Севастианов организира в Батак, написа сайта Под тепето.


Църквата „Св. Неделя“, костницата е приета за музей и храм поради няколко причини:

  • Вътре са колели и бесели
  • Вътре са пускали оси през прозорците
  • Убивали са малки деца
  • Копали са в земята с лъжици и ръце за вода
  • Опушвали са ги с дим
  • Св. Неделя е най – вече храм, който запазва всичко това в 100 кв.м
И някакви пълни немислещи, неразсъждаващи, от орехови министерства, ще правят златен ковчег, в който костите се разпадат и ще се палят свещи, и ще кади вътре с тамян, за да се заличават следите от истинските, живите борби, които са се водили. Ще заменят борците с някакви си рокери, които ще носят кръст, а те служат на пречупения кръст (дори и да знаеха какво означава).

А митрополита, ще се вози на мотор държейки кръста, а до него – бого – блаженното лице, ще стои бивш затворник, подготвял бомбен атентат с белег на лицето. Или Бог си отиде след Великден и пречисти всички или поне на мен ми се гледа Дявола да носи кръста…



Близо 100 рокера подкрепиха главата на пловдивската епархия в борбата му за храм-костницата „Св. Неделя“, който според протокола на комисията от Министерството на културата не може да е действащ, а владиката трябва да изнесе златата си от вътре и да спре със службите. Сякаш на пук на експертите от ведомството митрополитът вчера организира дълга литургия и в старата черква-музей, и в новата, която повечето от батачани са приели като храма на града.
Сякаш да покаже, че е във владение и на двете църкви. Както си е след решението на общинския съвет в града, който прехвърли костницата на пловдивската митрополия. А разпятието и свастиката се сляха в едно, докато тарторът на мотобратството Малено носеше златен кръст към костницата, а на яката на рокерията му се поклащаше хитлеристка значка. Като меко казано странното съчетание допълваха няколко черепа по моторджийските накити на бившия затворник, лежал няколко години за подготовка на бомбен атентат.
Златният кръст бе забит в купола на „Св. Неделя“ именно от Малено, след като преди това бе осветен от г-н Николай. Именно митрополитът благослови действието на тартора в кожени дрехи. Рокер №1 се качи по дървена стълба пред одобрителния и горд поглед на владиката, заби каубойските си ботуши в камъните по покрива на черквата, стигна най-високото ниво на костницата и забоде разпятието сякаш флаг на Еверест.
Помогна му един от най-приближените му братя на вятъра, който атакува купола с бормашина, и още един мъж, който подаваше болтовете за занитването на златния кръст. След като слезе от покрива, Малено изригна пред камерите „Ние сме тук, защото сме приятели на църквата и от две години я спонсорираме. Министърът на културата да си гледа джамиите. Защо в Джумая джамия пеят ходжи, а тук да не пеят православни свещеници“, попита тарторът на мотобратството. Николай отново повтори рефрена си, че за него „Св. Неделя“ трябва да е действаща църква.

От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак?

Хе, там зад горите… много е далече,

нямам татко, майка: ази съм сирак,

и треперя малко, зима дойде вече.

Ти Батак не си чул, а аз съм оттам:

помня го клането и страшното време.

Бяхме девет братя, а останах сам.

Ако ти разкажа, страх ще те съземе.

 

Като ги изклаха, чичо, аз видях…

С топор ги сечеха, ей тъй… на дръвника;

а пък ази плачех, па ме беше страх.

Само бачо Пеню с голям глас извика…

И издъхна бачо… А един хайдук

баба ми закла я под вехтата стряха

и кръвта потече из наший капчук…

А ази бях малък и мен не заклаха.

 

Татко ми излезе из къщи тогаз

с брадвата в ръцете и нещо продума…

Но те бяха много: пушнаха завчас

и той падна възнак, уби го куршума.

А мама изскочи, откъде; не знам,

и над татка фана да вика, да плаче…

Но нея скълцаха с един нож голям,

затова съм, чичо, аз сега сираче.

 

А бе много страшно там да бъдеш ти.

Не знам що не щяха и мен да заколат:

но плевнята пламна и взе да пращи,

и страшно мучеха кравата и волът.

Тогава побягнах плачешком навън.

Но после, когато страшното замина –

казаха, че в оня големи огън

изгорял и вуйчо, и дядо, и стрина.

 

И черквата наша, чичо, изгоря,

и школото пламна, и девойки двесте

станаха на въглен – някой ги запря…

Та и много още дяца и невести

А кака и леля, и други жени

мъчиха ги два дни, та па ги затриха.

Още слушам, чичо, как пискат они!

и детенца много на маждрак набиха.

 

Всичкий свят затриха! Как не бе ги грях?

Само дядо Ангел оживя, сюрмаха.

Той пари с котела сбираше за тях;

но поп Трендафила с гвоздеи коваха!

И уж беше страшно, пък не бе ме страх,

аз треперех само, но не плачех веки.

Мен и други дяца отведоха с тях

и гъжви съдрани увиха на всеки.

 

Във помашко село, не знам кое бе,

мене ме запряха нейде под земята.

Аз из дупка гледах синьото небе

и всеки ден плачех за мама, за тата.

По-добре умирвах, но не ставах турка!

Като ни пуснаха, пак в Батак живях…

Подир две години посрещнахме Гурка!

 

Тогаз лошо време и за тях наста:

клахме ги и ние, както те ни клаха;

но нашето село, чичо, запустя,

и татко, и мама веки не станаха.

Ти, чичо, не си чул заради Батак?

А аз съм оттамо… много е далече…

Два дни тук гладувам, щото съм сирак,

и треперя малко: зима дойде вече.


Снимки сайта „Под тепето“

mediacafe.bg – Георги Мерджанов

За автора

mediacafe.bg

See author's posts