24-ти май е познат като Ден на славянската писменост и култура. Според църковния календар Денят на Св.Св. Кирил и Методий, създали първообраза – Глаголицата – на българската писменост, която е и славянска писменост, се чества на 11 май. Глаголицата претърпява своеобразни промени, докато се оформи в сегашния си вид – Кирилица, на която се пише на български, руски, украински, македонски, сръбски и други езици. Кирилицата е официална азбука в Монголия и в някои републики от бившия Съветски съюз, а до 19 в. се е ползвала и в Румъния.
Свързването на датата 24-ти май с Деня на Славянската писменост и Българската култура произлиза от това, че след 1916, когато в България е установен Григорианския календар като държавен, граждански календар, денят на Св.св. Кирил и Методий отбелязван от Българската Православна Църква на датата 11 май по църковния литургичен календар се пада на 24 май по държавния и така тази дата добива по-голяма гражданственост. След 1968 година Църквата чествува Св.св.Кирил и Методий на 11 май и така 24 май остава само Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост.
Интересни са фактите около глаголицата. Тя е първата славянска азбука. Създадена е от Константин-Кирил Философ около 855г. г. за превод на богослужебните книги от гръцки на славянски език.
Названието глаголица идва от думата глаголъ, означаваща „дума“(такова е и названието на буквата Г). Тъй като глаголати означава говоря, глаголицата е наричана „знаците, които говорят“. Названието ѝ е възникнало късно в Хърватско.
С глаголица са били написани първите славянски преводи на богослужебни книги, с които Кирил и Методий и техните ученици са разпространявали християнството в Моравското княжество и Панония през 9 век.
На глаголица са били написани и първите славянски оригинални произведения.
Глаголицата има два варианта: объл и ъглест. В нея всички букви имат свои имена, като повечето от тях са приети и за кирилските букви: аз, буки, веди, глагол, добро, есть и т. н. Буквите имат и числена стойност — първите десет за единиците, вторите — за десетиците, третите — за стотиците.
Не по-малко интересна е и Кирилицата. Днес тя е наименованието на група сходни азбучни системи, типографски произлизащи от руския граждански шрифт и използвани от различни езици в Източна Европа и Азия. Кирилицата, заедно с Глаголицата, е едната от двете азбуки използвани при записването на старобългарския книжовен език. В наши дни кирилицата е широко разпространена, както сред южните и източни славянски народи, така и сред неславянските народи в Русия. Заслугата за Кирилицата е приписвана на ученика на Кирил и Методий, Климент Охридски.
Българската азбука е всъщност разказ за грамотността: Аз, Буки, Веди, Глаголи…Аз зная буквите и животът със знанието е добър. Това ни казва нашето А, Б, В. Първите азбукарчета заучавали новата азбука в текстовия й вариант, и макар че отдавна сме го забравили, той и днес продължава да ни говори. Преведена на съвременен български език тази уникална азбука звучи така: „Помни буквите, учи да говориш. Добре е да живееш здраво на земята. Защото, както мислите, хора наша е опора езикът. Изричай словото твърдо. Нагоре всеки да лети. Върви. Покорявай висотите. Ти, мъж, ти, юноша, вие, хора! Човече, с ум и разум, във вярна посока и с ясно съзнание. Напред върви и слава!”.
mediacafe.bg – Димо Димчев
За автора
