Преди няколко дни новият Папа на римо-католическата църква направи сензационно изказване, което накара множество ревностни пазители на консервативните религиозни убеждения да се възмутят, а стотици други – да го аплодират.
Заемащ високия пост едва от 5 месеца, папа Франциск направи революционното изказване, че хомосексуалистите не бива да бъдат осъждани или маргинализирани. Той обоснова думите си не с лобиране в защита на хомосексуалната ориентация, което строго осъжда, а с призив за побратимяване и приемането им в обществото.
Другата революционна тема засегната от новия духовен глава, беше за засилването на ролята на жените в църковната институция, но категорично отрече тяхното ръкополагане.
Историята помни времената на робство и женско подтисничество, когато не са имали право на глас. Сега обаче е различно. Отдавна обществото е приело равноправието между половете в повечето сфери. Отдавна дискусиите относно женската еманципация придобиха по-мек и добронамерен характер. Но като че ли се появи нов бич на консервативните идеали – хомосексуализмът.
Няма да се впускам в мисловна дискусия „за“ и „против“ хомосексуализма, а ще разсъждавам върху ролята на църквата в съвременното общество.
Мнозина смятат, че църковната институция е дом на религията и вярата и (въпреки че аз не съм съгласна с това твърдение) за повечето хора това е така. А религията е основният източник на морални ценности и доброта в едно общество. Колкото и множеството атеисти да отричат това твърдение, то е неоспорим факт. Дори и с отслабнали функции в съвремието ни, основните морални принципи на едно общество са обвързани с проповядваната още преди векове, морална догма, залегнала дълбоко в светското общество.
А като пазител на човешките добродетели, принципи и морал, трябва ли църквата да се „развива“ заедно с все по-еретично настроеното човечество? Или прекалената ѝ консервативност само отблъсква миряните, вместо да ги привлича.
Изкривеното ми съзнание прави странни аналогии и се питам – църквата превръща ли се в корпорация, целяща привличането на клиенти, оптимизирайки своя продукт религия? Или просто следва нормалното еволюционно развитие?
Всяка сфера трябва да умее да се развива, както се развива и човечеството и изградените от него общества. За никого не е тайна, че християнските църкви са едни от най-бруталните и кръвопролитни религиозни институции. Влиятелна и жестока, църквата е контролирала владетелите и поданиците. Но в днешно време тя остава векове назад в разбиранията си за живота и човешките взаимоотношения.
Ето защо тези две изказвания са огромна крачка за църквата. Дали тази крачка е напред – към еволюционно развитие, дали е отстъпване пред неконтролируемия разврат, обхванал обществото; или е маркетингов метод за привличане на „клиенти“, не знам. Но определено е началото на нов етап във взаимоотношенията между хората и църквата.
За автора
