Веселин Чакъров – второ място в конкурса за есе "Миграцията и младите"
“If you tolerate this, than your children will be next
(Ако толерирате това, децата ви ще бъдат следващите)”
Manic Street Preachers
Младите са синоним на бъдещето! С всеки изминал ден все по-голяма част от бъдещето на България е недоволна от живота си и решава да опита късмета си зад граница, изоставяйки роднини и приятели. Там те търсят по-добър живот или образование, без дори да опитат да надигнат глава и да създадат желаната реалност в собствената си страна. Има и такива, които се завръщат, предпочитайки родината, но като че ли са рядкост.
Какво правят младите хора, които искат да се развиват, да имат по-добър живот и които търсят успешна реализация? Напускат родината в посока на няколко държави (предимно тези, които управляват света), където животът не е по-лесен отколкото в България.
Тези, които са нискообразовани, безхарактерни и неможещи, след няколко месеца се прибират разочаровани, защото нямат потенциала да бъдат нещо там, а и тези държави нямат нужда от такива хора. Другите, които са образовани, умни, можещи и са каймака на родните си страни, са принудени да работят по-ниско квалифициран труд за по-малко пари от местните.
Младите българи работят с надеждата някой ден да им се открие шанс за по-добра работа с по-големи възможности и предпоставки за по-добър живот. Къде е уловката? Тези, които са напуснали България и са се установили в емигрантство са кадърни, знаещи и можещи. По-голямата част от тях са от интелигентния каймак на обществото. По този начин водещите лишават по-малките страни от много ценни хора, които имат качества, които са умни, които работят така, както трябва и могат да разсъждават правилно. Те използват качествата им, за да облагодетелстват собствените си държави за сметка на техните.
Резултатът е, че по-неуките и не толкова образовани и умни хора, които до скоро са били в средата или на дъното в страните си, се превръщат в каймака на обществото. Така по-малките народи стават много по-лесно манипулируеми и управлявани. С този темп на напускане скоро в България ще останат малко кадърни и умеещи правилно да размишляват хора. Това е резултат от кражбата на умни и ценни кадри от страната ни.
Затова е добре да се замислим, дали желаем да дадем живота си за държава, която е устроена, която ще ни третира като чужденци, в която ще работим работа, която местните не биха работили, и която се развива за сметка на по-малките страни, каквато е България!
Много от младите смятат това, че в края на месеца няма да мислят от какво ще се лишат, за да си платят тока и за да си купят по-хубави дрешки, за по-добър живот. Роднините, които оставяме в България, приятелите, те са по-важни, те са истинският живот. След заминаването, част от съществуването на емигрантите остава мъртво, а жаждата за родна реч ще ги преследва винаги. Животът тече и времето минава покрай нас неусетно бързо и когато се прибираме, намираме родителите си с една година остарели и с поредния бял кичур в косите.
Изпуснали сме усмивките им и не сме били до тях в тъгата им, за която и ние имаме вина. След време, когато вече ги няма на този свят и ние имаме нужда от тях повече от всякога, кой ще ни върне загубеното време по земи и паланки, кой ще ни подари момента, когато просто отиваш да гушнеш майка си? И се питаш за какво са ти пари ако си някъде сам и самотен без близките ти, с които да споделиш хубавите и тежките моменти, които да те докоснат по ръката и да ти кажат, че всичко ще бъде наред?
Къде са приятелите, когато искаш да се шлаете безцелно или да изпиете по бира, когато само присъствието им ти дава надежда и спокойствие? Лицата по Skype не са като на живо. Ценностите ни са по-истински и сме по-интелигентни и по-умни от много народи. Защото камъкът си тежи на мястото, а лъчите на слънцето не топлят както на родна земя.
Аз не намирам предимства да живееш в чужбина. В началото на своето пребиваване зад граница, на българина се налага да се бори, често дори работи на две места. Работи работа, която не би искал. Ок! Ще я работи докато успее да си „стъпи на краката” и нещата потръгнат.
Повечето търсят по-добър живот за децата си. Дано са наясно, че животът в чужда държава минава предимно по квартири, което важи и за България ако нямаш собствено жилище. Но обикалянето по квартири в чужбина не е удачно ако имаш деца, още повече, ако живееш в град, който е огромен в сравнение с тези в България. А повечето хора заминават за големите мегаполиси.
За много от тях животът в България не е бил лесен, но те забравят, ЗАБРАВЯТ, че именно в България, именно при начинът, по който е протекъл животът им, те са станали този човек, който са. И са станали такива именно тук и въпреки всичко. Всички познаваме качествени хора, които са станали такива в България! Така че, въпреки тежките условия, прекрасни хора могат да се отгледат и по нашите земи.
Надявам се, живота на хората зад граница да потръгне, но се надявам, да си дават сметка, че там ще им е точно толкова трудно, колкото и в България, а и като чужденци, дори може би и по-трудно. Какъв е смисълът да работят нещо, каквото и да е, само колкото да преживеят. Това ли е щастието, което търсят? Това ли са мечтите им?
Бих искал да попитам тези, които заминават и решават да започнат свой проект или други стойностни идеи: „В България не може ли?!” Дори е наложително такива неща да се случват тук и да служат за пример! Както казва Камен Донев: „Този, който не се е реализирал тук, няма да се реализира и навън. Човек е най-силен, когато развива своята дарба на място, там, където е роден. И да се опитваш да пробиеш на Запад, това е чисто губене на време и самозалъгване, голямо самозалъгване.”
Да живееш в друга страна означава да напуснеш корените и роднините си и е много вероятно твоите наследници да не бъдат българи, да не знаят български и да прекъснат българския род. Това оказва негативно влияние върху българския народ в бъдеще. И това е за сметка на стандарт на живот в чужбина, който в повечето случаи е такъв, какъвто би бил и в България. От там нататък е въпрос на избор и приоритети.
Може би човек е щастлив там, където са корените му, но и имайки възможност да пътува по света!
Като българи трябва да се чувстваме отговорни и задължени пред себе си и пред България. Мира не трябва да ни дава, че в годините губим млади хора, които заминават в странство, а в момента бройката им се увеличава постоянно. Те влияят върху българския род, който и без това е малък и намалява. Това рефлектира отрицателно на родината. Дано хората, които са там, се върнат и реализират идеите си именно тук и бъдат за пример с това, което са видели и научили зад граница. Възможно е, сигурен съм!
В България си имаме всичко. Осъзнах го докато живях в чужбина и много ми се иска тези, които са там, да осъзнаят богатството, което имаме, да се научат как да го пазят и да се върнат, за да го покажат на другите, които не разбират. Трябва да възвърнем загубеното си национално достойнство и осъзнаем колко много сме задлъжнели на родината си, а не тя на нас. Трябва да ценим България и това, което предците ни са намерили и съхранили в нея, за да го предадем на наследниците си. Дори и една капка да прелее в океана, за България ще бъде удоволствие.
Автор: Веселин Чакъров
СНИМКИ от награждаването по време на 12-ти август може да видите тук.
Кой спечели първо място в конкурса вижте тук.
За автора
