Фотографията не се изчерпва със заснемането на кадъра – негативът е само малка част от целия процес. Тази философия изповядва пловдивският фотограф Любомир Атанасов, който се аргументира, че дори след заснемането на кадъра, в тъмната стаичка могат да се правят много експерименти. С фотошоп обаче трябва да се внимава, тъй като лесно се преминава границата на леката намеса, казва още той.
Преди малко повече от 2 седмици младият пловдивски автор Любомир Атанасов подреди 17 сребърни отпечатъка в софийската фотографска галерия "Ластици". Черно-белите кадри(с едно изключение) ни вкарват в една филмова вселена, с лек вампирски привкус. Фотографиите са заснети из целия свят, но някои са от родния Пловдив. Повече за Любомир и изложбата "Available light", която ще остане в галерия "Ластици" до 10 декември, четете в следващите редове:
Какъв е художественият ти път, какво е образованието ти?
От малък ходя на кино, по-скоро майка ми ме мъкнеше по пловдивските киносалони, прекарал съм доста време в Комсомол, Балкан, Христо Ботев и Република. Образованието ми са думите: френска филология и лингвистика, след Френска гимназия, и най-подир кинознание. Всичко това във Франция, без Френската гимназия, която се намира в Пловдив.
Какво те е накарало да се занимаваш сериозно с фотографията след като си изучавал филология?
Не смятам, че се занимавам кой знае колко сериозно с фотография, по-скоро с лабораторна работа.
Иначе фотографията върви паралелно с учението ми още от последните ми години във Френската гимназия. Като да илюстрирам един вътрешен свят, бил той осъзнат или не.
С какви апарати снимаш, какви обективи използваш?
Снимах с 35мм в началото, тогава беше лукс изобщо да имаш по-голям формат. Сега наблягам на средния формат, но в зависимост от желанието и снимките, боравя с всякакви формати, на филм или дигитални. Обективите при мен са по-скоро от широкоъгълен до нормален, рядко слагам дългофокусни. Но напоследък се увличам по малко по-дълги. Принципно обичам да има заден план, който да присъства, оттам и широките ъгли.
Какво осветление обичаш да ползваш – естествено или изкуствено?
Предпочитам естественото, защото съм мързелив спрямо реденето на изкуственото, пък и не ме влече толкоз.
Как доработваш снимките си, какво мислиш за Photoshop?
Доработвам ги, след скан, задължително във Фотошоп. Ако е дигитален кадър, коверторна програма по избор и на Фотошоп. Фотошоп е доста хубава програма, съвсем необходима.
Вече е друг въпрос кой докъде я използва и какво прави в нея. Аз лично се ограничавам откъм експерименти там, защото бързо прекрачвам границата на лекото… Запазвам си експериментите за тъмната стаичка.
С какви модели обичаш да работиш, случайни хора, професионалисти или..?
Ами забелязвам, че работя с познати хора и то добре познати принципно.
Ще издадеш ли малко тайни от кухнята, как точно копираш своите снимки в лабораторията си? Каква технология използваш при копирането?
Тайни няма, особено пък аз… Копирам ги импулсивно и първо правя тестово копие, което гледам и решавам какво да донаправя, за да изразя нещо. Често ми харесва първия резултат и се връщам към него след няколко варианта. Иначе копирам лист по лист, гледайки винаги на дневна светлина резултата. Много често тонирам, според сюжета.
Как се раждат идеите ти? Как би определил своя стил?
Нямам идеи и там е ми е големият проблем. Иначе за стил, не зная точно, нещо като прелъстителен. Колкото и странно да звучи, вампирски. В романтичния смисъл на думата.
Какво те вдъхновява?
Лица и погледи. И в голяма част – Киното.
Кои са твоите любими автори?
Не желая да споделям фотографи, но все пак, понеже много ми пука за българската фотография, ще спомена няколко българи: Калин Руйчев, Любомир Арабаджиев, Яна Лозева, Христо Станкулов, Петър Мътното…списъкът не приключва дотук… Иначе ме вдъхновяват Бергман и Нюквист, примерно.
Изложбата ти в Галерия Ластици първа самостоятелна изложба ли е за теб? Защо избра тази галерия?
Да. Защото това място ме привлече, без това да е много логически обяснимо. И така е най-добре.
Трудно ли е да направиш изложба?
И да, и не. Не защото има известна доза енергия от самото правене, която е малко като дрога. Да, защото изложбата далеч не приключва с копията на негативите.
Каква е твоята идея, използвайки аналогова фотография и тези пространства? Какво е посланието в творбите ти?
Аз предпочитам да казвам сребърна(като е черно-бяла) или филмова фотография. Идеята ми не е една, но просто казано, харесвам да прекарвам време в лабораторията си и според мен негативът е само малка част от фотопроцеса. Хартията и изображението върху ѝ, е голямата част, накратко казано. Колкото до пространствата, ами те са част от мен, обичам да се намирам в тях или в близост. Послание няма, ако има то е някакво съвсем различно от изображенията.
Често те снимат, къде ти е по-комфортно, пред или зад камерата?
Ами и на двете места, нямам проблеми да бъда заснет и разбирам напълно, когато един фотограф се нуждае от даден кадър и по никакъв начин не спирам този процес, напротив: поощрявам го.
Каква е ролята на себеотдаването, когато става въпрос за изкуство?
Май е голяма, но изкуството е нещо, за което се говори в минало време. Човек не прави изкуство, а бих казал, че има някаква артистична дейност/занимание. То е толкова необходимо, колкото и хлебарството или бойното изкуство.
На какво те научи изкуството?
На това, че всеки го носи в себе си.
Има ли правила в изкуството и те ограничават ли те?
Има някакви правила, то се оказва, че всичко си има правила. Те се менят според епохата и това му е най-хубавото. Морално погледнато обаче уж не се менят. Нищо не ме ограничава, освен аз самия себе си.
Каква е мотивацията ти да се развиваш в тази сфера?
Няма голяма мотивация всъщност. Най ми харесва да се срещам с хора и да се озоваваме в дадена ситуация заради фотографията.
Какво би посъветвал читателите на Mediacafe.bg, които искат да се занимават с фотография?
Кино. Там има нещо много типично за фотографията без претенцията й.
За автора
