Без значение дали става дума за дневна светлина или светлина, приглушена в затворено пространство, всичко е вдъхновение. За младия реставратор на къщи Агоп Хампарцумян, работещ в Германия, фотографията е търсено спокойствие.
От чисто експериментиране в началото, Агоп се влюбва във фотографията като в нещо живо. Едно чисто доказателство, че изкуството тече в кръвта на вените на всеки човек. То не познава възраст, професия, родно място или раса. Докоснеш ли се до него, трудно можеш да го пренебрегнеш.
Агоп Хампарцумян е роден 1990 година в град Пловдив. Завършил е Средно училище „Пейо Крачолов Яворов” със специалност Звукозаписна техника.
За една непринудена вселена, която Агоп създава чрез фотографиите си, четете в следващите редове:
С какво се занимаваш и как ти и фотографията станахте близки?
Занимавам се с реставриране на къщи от 8 години непрофесионално… С фотографията се запознах, когато за първи път 2008-ма година хванах огледално-рефлексен апарат, който беше на мой приятел. Често почнах да му го искам, за да експериментирам и всъщност разбрах, че това ме успокоява и запълва свободното ми време.
Ти си любител-фотограф, според теб как се изучава фотографията по-добре – от учебник или практика? Ти използвал ли си информационни източници за снимането или всичко е усет?
За мен по-скоро е нагаждане спрямо това, което ми идва отвътре. Не мисля, че изучвам фотография след като никой не ми я преподава.
А мислил ли си да я изучаваш?
Мислил съм, но в последствие реших, че изучаването на фотографията би ме вкарала в някакви рамки и правила, които аз избягвам.
Т.е. според теб има ограничения?
Доколкото са ми разправяли, доста от преподавателите обичат да налагат собственият си стил и не приемат ничий друг, което това не е предпоставка да не учиш фотография разбира се. Някак си, за да е истинско и натурално трябва да го правиш така както на теб ти идва, а не както в училище ти покажат.
Кои са подправките на една добра снимка?
Гьозум, куркума и щипка неперфектност. Може би фокусният пръстен и спусъка, знам ли. Нека хората си преценят.
Нещо като добра светлина, добър модел?
Нито едно от двете не е критерий.
Как се одухотворява един модел върху снимката?
Когато не му налагаш как да застане и как да позира.
Имаш доста автопортрети, защо? Ти ли си си любимия модел?
Понеже ме е срам да позирам, си се снимам сам… а и аз знам най-добре как бих искал да изглеждам на снимката. Интересно е, така си намирам кусури.
Открити или закрити пространства предпочиташ?
И двете. Харесва ми и външна дневна светлина и приглушена на затворено.
Какво ти дава фотографията като емоция?
Кара ме да бъда спокоен и да не се напрягам излишно.
А има ли нещо, което ти отнема?
Да, отнема ми празното пространство от твърдия диск и ми скъсява живота на картата памет. Но абсолютно си заслужава.
Доработваш ли снимките с компютърни програми?
Винаги минават през Фотошоп, леки корекции за пълнеж, изостряне и определена резолюция, за да изглеждат добре като бъдат качени. Понякога изригвам с много обработка, но това си е вече експеримент. Филмовите кадри не ги пипам изобщо, защото чарът им е неповторим.
Някой ден би ли искал да бъдеш с професия Фотограф?
Никога, не искам хобито ми да се превърне в задължение.
За автора
