Докато разните първи дни на април се изнизваха покрай мен без да ги забележа, в размазините като през прозорец на влак всекидневни пейзажи се прокраднаха отделни думи – Кокимото, забранена изложба, митрополитът на Варна Йоан. Не предизвикаха повече от повдигане на вежда – не толкова заради упражняването на някаква безумна цензура, колкото от това, че изобщо църквата е заела някаква позиция.
Митрополитът на Варна забранява изложбата „Еротична нотка в колелата на християнската машина“ на артиста Калоян Илиев-Кокимото, която трябваше да се открие на 5. април. Но за зла участ периодът на изложбата съвпада с един от „най-светите християнски празници“ в благоприлична България – Великден. Още по-злата участ е, че съвпада и с отбелязването на 9 месеца от смъртта на митрополит Кирил, който миналата година беше намерен удавен в морето.
Тук става дума преди всичко за морал. Християнски морал. Кокимото със своите колажи, които далеч не са най-шокиращото нещо, което арт светът е видял, успя само за няколко дни да си спечели славата на неморален богохулник, който (разбира се!) автоматично стана обект на нападки от дигиталните тролове-пуритани, които видяха в цялата „скандална история“ PR-конспирация.
Въпросната толкова „шокираща“ изложба дори не е премиерна и е била вече в Пловдив и София, но явно варненският морал превъзхожда този в другите градове. Или пък българите стават по-големи моралисти по Великден. Не знам…
В крайна сметка митрополитът казва „не“, кметът Портних потвърждава с красноречивото „Варна не е всеядна“. Щем-не щем „всеядността“ обаче идва заедно с демокрацията под формата на свободите на изразяване и на изкуството. Не се залъгвам, че свободите и човешките права в България са ненакърними. Просто е тъжно колко малко учудващо или шокиращо идва новината за една забранена от църквата и градоуправата изложба.
Градската галерия пък, неспособна да устои пред висшите административни и духовни звена, също казва „не“, въпреки че Кокимото има договор за използване на пространството срещу заплащане. Нормално е първите две инстанции да наложат вето – все пак са стожери на духовността и морала на българина. Градската галерия обаче предварително знае каква е изложбата и подписва договор, което навежда на две твърде неприятни (но не и неочаквани) размишления: или институцията няма никаква воля да защитава избора си и свободата на изкуството, или просто си провежда рентиерство без оглед на това какво изобщо ще е съдържанието и дали се вписва в артистичните им и морални критерии.
Все пак договор има, при което законодателството има предимство пред морала. За щастие изложбата все пак ще се открие макар и със закъснение. Така че днес от 18 часа ще се види дали върлите християни и пуритани ще тръгнат с вилите.
Ето го и публичното становище на Кокимото, публикувано във facebook.
По покана на Градска художествена галерия – Варна на 5. април от 11:00 часа трябваше да открия самостоятелната си изложба “Еротична нотка в колелата на християнската машина”, но това не се случи, след като бях възпрепятстван с протестни писма от името на Варненски и Великопреславски Митрополит до кмета на община Варна, до директора на дирекция “Култура и духовно развитие” и до директора на Градска художествена галерия “Борис Георгиев” с искане (молба) да се направи всичко необходимо, за да се преустанови провеждането на тази изложба. Съответните действия от страна на кмет, дирекция култура и галерията за спиране на окачването на изложбата ми, което трябваше да се случи на първи април, бяха предприети – макар и устни. Поради така стеклите се обстоятелства, с които все пак се забави и възпрепятства подреждането на изложбата ми след няколко дни на заплахи и унижение, нейното откриване на посочената първоначално дата (5 април) стана физически невъзможно! Точно поради тази причина заявих в срещата си с митрополит Йоан в ефира на “Денят започва с култура” за негово и на вярващите успокоение, че откриването, което съвпада с панахидата за митрополит Кирил, няма да се състои на този ден. Друг довод за опита за забрана и цензура на изложбата е съвпадането на периода на изложбата 5 април – 5 май с Възкресение Христово (Великден) и започналите Велики пости. Тук е недопустимо културния календар и програмите ни на мен като артист и на градската художествена галерия (които са запълнени до края на годината и не подлежат на промяна) да се съобразяват с църковния календар. Нередно е също така и да се цензурират произведения на изкуството заради хранителния ни режим по празниците и ограничаването на възможността ми да покажа тези, вече познати в София и Пловдив произведения, на любителите и ценителите на изкуството във Варна. Директорът на градската художествена галерия г-н Пламен Аврамов и уредникът на галерията г-н Румен Серафимов излязоха с писмено становище до кмета на община Варна и директора на дирекция “Култура и духовно развитие” по въпроса с изложбата ми в защита на съвременното изкуство и изявите ми по принцип, но без подкрепа за въпросната изложба с думите: “Ние не правим защита на изложбата на Калоян Илиев, тъй като не сме виждали неговите произведения и не можем да дадем естетическа преценка… В крайна сметка Градска художествена галерия е общински културен институт, който ще се подчини на официалното решение на кмета и неговата културна администрация”. От общинската администрация така и не се излезе с ясно писмено решение, както бяха обещали да направят в петък и отговорността се прехвърли в ръцете на галерията, а тя е длъжна да защитава художниците, с които е сключила договор. От обикновена изложба, този творчески акт и опитите за ограничаване и цензура се превърна в битка за свободата на изразяване! За всеки, който търси евтини рекламни трикове ще кажа: днес това се случва с мен, утре може да се случи с всеки от вас, трябва да защитаваме и браним демократичните ценности, на които се гради това общество. Защото всеки друг подход ни връща назад във времето и пречи на развитието и еволюцията ни. Дано това недоразумение доведе до нещо положително и градивно, породи диалог и предизвика дискусия, дано се намерят решения! Ще се опитам да реализирам изложбата си в рамките на този месец, без да променям нейното заглавие и първоначален вид, както е по договор. Благодаря на всички мои родини, приятели, колеги, артисти, журналисти, галеристи, изкуствоведи, куратори, привърженици, познати и непознати за подкрепата, на всички медии отразили този проблем обективно и най-вече на фондация “Стоян Камбарев”, които застанаха в защита на изложбата и свободното ни изразяване като артисти и хора. И нека всеки, който сметне тази изложба за обидна и засягаща неговото достойнство и вероизповедание и провокиран да изпита негативни емоции в душата и сърцето си, не посещава тази изложба… ВСЕКИ ТРЯБВА ДА РЕШАВА САМ, ТОВА Е ИЗКОННО ПРАВО!
Статията е публикувана и препечатана от Blister Magazine с тяхно съгласие!
За автора
