Често сме си задавали въпроса дали нещата в Живота не са свързани? Дали наистина съществува така наречената съдба, която не подлежи на никакви въздействия от наша страна, а предопределя пътя ни без право на странично отклонение?…
Дори само идеята за това е твърде потискаща. За човек свикнал да управлява живота си, е прекалено неприятно да мисля, че някаква свръхестествена сила е предначертала пътя ми и какъвто и избор да направя, няма да мога да избягам от него. Тогава защо съм „разумно“ същество, което може само да взема решения, след като няма да има ефект от тези решения?
Човек е енергийна точка в пространството, която взаимодейства с други такива точки, образуват по големи точки и цели кръгове, комбинирайки енергиите си и генерирайки сила, влияеща на десетки, стотици и хиляди други точки. В общи линии, съгласна с тази теория на човешкото взаимодействие и причинно-следствените връзки, не мога да приема, че съществуват над 7 милиарда преплитащи се линии, начертани с висше.
Елементарен пример за причинно-следствена връзка е технологичното развитие на човечеството през последните стотина години. Всъщност технологичната революция, белязала края на 19-и и началото на 20-и век, е толкова бърза и неочаквана, че поставя човечеството в криза на идентичността – където работниците са заменени от машини. Този период е известен в историята като Бел епок (от френски Хубаво време), който в крайна сметка е една от първопричините за Първата световна война. Последиците от този масов военен конфликт, продължил 4 години, поставят основите на причините за Втората световна война, която е жестока и унищожителна.
По същия начин, фантазиите на мнозина научни-фантасти са причината за изобретяването на една голяма част от технологиите, с които разполагаме днес. Примери за такива са подводниците, самолетите, космическите совалки, мобилните телефони, възпроизвеждащи образи и въобще – смартфоните, с които не можем да се разделим.
И какво? Какво, че всичко е свързано?
Може би тогава трябва да създадем технология, алгоритъм или нещо подобно, с който да изчисляваме закономерностите и последиците от нашите решения. И ако си мислите, че това е невъзможно – помислете, че и други хора, преди десетки години, са си мислели същото за комуникирането с визуални образи от устройство, което можем да поберем в джоба си.
Всъщност щатски учени разработиха подобни страни връзки между на пръв поглед несъществуващи закономерности, като участието на Никалъс Кейдж във филми и удавилите се в басейни хора (на диаграмата по-горе)… А някои от тях са плашещо съвместими.
Е…? Тогава, сигурни ли сме, че всичко не е свързано?
Вижте цялото изследване на американските учени тук.
За автора
