Въпреки дъждовното лято тази година температурите са в рамките на нормалните за сезона. Това обаче носи със себе си редица ароматни и традиционни изживявания за хората, които не разполагат със собствен транспорт, а се придвижват в градския такъв.
Всеки, който поне веднъж се е возил на градски транспорт през летните месеци, трябва да е усещал удивителния парников ефект в автобусите, който би унищожил за секунди всяка форма на живот, случайно попаднала в тях. Освен разбира се привикналите на това древно китайско мъчение българи.
Преживяването е особено силно и екстремно (обикновено не се препоръчва за хора със слаби сърца) и държи влага дълго след приключването му. Изключително силно изпитание на физическата и психическата издръжливост на пътниците, поради екстремните условия и неприятните гледки. Все пак не е особено приятно да наблюдавате как потта се стича по всички хора, които ви заобикалят, да усещате защитните механизми на тялото си неистово да се опитват да ви охладят, като изпълват всяка пора на кожата ви с течност, и инстинктивно да се стараете да се отдръпнете от съседа, чиято капка застрашително заплашва да се разлее върху вас. Може би съвременна разновидност на китайското водно мъчение, имаща по-дълготраен ефект, но превръщащо пътниците в заложници на стокхолмския синдром.
На шофьорите на автобусите не им стигаше това, че шофират така все едно возят не хора, ами неодушевени предмети (и като се има предвид безумната горещина най-вероятно скоро наистина ще возят просто предмети), че често натрапват на пътниците вредните си навици като тютюнопушене (за грубостта и лошото отношение въобще няма да си правя и труда да говоря), а сега и това извратено удоволствие да карат пътниците да се потят. А толкова по-лесно щеше да бъде просто да пуснат климатиците на максимална мощност в най-препълнените и горещи моменти.
Защото превозвачите все се хвалят с обновените си автопаркове и спазваните от тях закони за техническа амортизация на пътническите автобуси и постоянни прегледи. Умело използват всичко това плюс високите цени на горивата, за да настояват за увеличение на билетите и картите за пътуване (които и без това са достатъчно високи за нашите стандарти), но освен, че облякоха шофьорите си в костюми, като че ли не направиха нищо друго, за да подобрят обслужването в новите, изхвърлени от Западните държави, автобуси.
Нито двата малки прозореца в дъното на превозното средство, нито единственият люк на тавана са отворени, нито климатикът работи на температура, съобразена с пътниците в автобуса и температурата извън него (която в нашия случай е значително по-ниска). Очевидно шофьорите и кондукторите обичат да им мирише на прясно човешко в собствен сос.
В такъв случай тогава единственото „лошо“ остава фактът че живеем в 2014 година, в страна, пълноправен член на Европейския съюз, а сме на път да унищожим средната си класа с варварско и абсолютно жестоко топлинно мъчение…
За автора
