Ако не сте имали възможност да отидете до Франция, за да се насладите на живо на магията на импресионизма, сега можете да го направите в Пловдив. Не, тук не пристигат големите майстори от втората половина на 19 век, а една съвсем актуална изложба нови творби на български автор. Снощи в галерия „Възраждане“ варненската художничка Светла Косева отново подреди свои платна, рисувани в последните 2 години.
Всъщност директно сравнение с импресионизма е малко повърхностно. Би било обидно да се каже, че Косева рисува, повтаряйки идеи или техники от преди 150 години. Това което тя прави е повече от импресионизъм, въпреки че усещането и емоцията, която картините ѝ създават е подобно. Една странна меланхолична романтика, която те пренася някъде, където си бил – или където мечтаеш да бъдеш. Сам, или с някой друг, винаги загледан в пейзажа, обгърнат от светлина, заобиколен от щастливи бели птици. Романтиката на картините е или в самотното, но привидно приятно изживяване на някой бряг, или в нежна прегръдка между двама души.
Това обаче не е някаква розова подсладена дъвка, която да вземем, когато ни е скучно. Въпреки, че човекът присъства на почти всички картини, лица не виждаме никъде. Персонажите са обърнати с гръб към нас и макар привидно да изглеждат щастливи и спокойни, без да виждаме тяхното изражение, няма как да знаем какво наистина чувстват. Мистерията на обърнатите с гръб към нас герои в картините на моменти е още по-притеснителна – понякога те са толкова близо, сякаш не гледаме към някой друг. Ние, които наблюдаване картината не сме страничен наблюдател – ние гледаме себе си, просто сме направили една стъпка назад от тялото си. И не сме сигурни дали сме щастливи, или не. Дори котката, която чака на прозореца е обърната с гръб към нас. Единствено някои гълъби понякога гледат право в нас, за да обогатят необичайността на обстановката.
Тази странна борба между щастливи цветове и много светлина, весели птички и мистериозни послания, над които може да мислиш дълго време, е голямото богатство в платната на Светла Косева. Въпреки, че картините са красиви сами за себе си, те имат много по-дълбок смисъл, който всеки може да открие за себе си – някой ще се усмихне на спомена за мигове от брега на морето, друг ще е тъжен, че детството си е отишло, и не може да тича безгрижно между летящи птици.
Но може би все пак приятното бъдеще е до нас? Много често обектите и хората се отразяват в плоскостите и настилките – сякаш те са мокри, сякаш до преди малко е валял дъжд, а уловеният миг е онзи, точно когато слънцето се покаже, и всичко вече е свежо и чисто.
Откриването на изложбата на Светла Косева бе вчера, 16 септември. Платната ще останат в галерия „Възраждане“ до 6 октомври. Галерията се намира на улица „Стоян Чалъков“ 1 в Стария град.
За автора
