Новият сезон в галерия „Възраждане” продължава да доставя истинска наслада за сетивата. Там за първи път в Пловдив могат да бъдат видени картините на Стефан Балтов. Той гостува по покана на галеристите Сим и Краси Алексиеви. Според Сим Алексиев, бургазлията Стефан Балтов е много различен живописец с невероятно усещане за светлината и с почерк, който няма аналог в България. Пространството на галерията в Стария град в Пловдив е приютило неговите изкусно създадени живописни платна, които излъчват сила и загадъчност. В това може да се убедите и вие самите.
Това ли е вашият отличителен стил – този, който показвате в Пловдив?
Стефан Балтов: В по-голямата си част, да. Колкото всяко изкуство е мистично и се занимава с духа, толкова и моето е такова. Всяко изкуство, особено т.нар. изобразително изкуство, макар че аз не съм съгласен с този термин. Има си древен термин – изящни изкуства. Какво изобразява всъщност изкуството? Някаква илюзия. Аз съм по-мистичен от други автори, може би и защото трактовките ми на обекти и персонажи имат технически по различно изпълнение. Това води до по-странен облик.
Да, особено гарата като Пролетна гара, Гара Разделена, Последният влак. С какво ви вдъхновява гарата, която присъства толкова често в творбите?
Гарата като място предлага всички емоционални състояния. Гарите са символ на промяна, нещо което предстои. Символ на движение. Човек живее с илюзия, че като застанеш на гарата и виждаш, че нещо ще се промени за теб. Материалистично погледнато, ако приемем човек като един електрически проводник, който се движи в едно магнитно поле, иносказателно може да се каже, че при всяко движение се променя и съдбата на човека.
От реалността ли се вдъхновявате?
Живописта е състояние на духа. Всички виждаме едни и същи неща различно. Това не е толкова личен мироглед, а състояние, което е емоционално зависимо. За това и се казва, че човек минава през периоди.
А вашият период какъв е сега?
Син. Свързано е и с възрастта донякъде. (смее се) Вероятно съм в криза на средната възраст. А картините… образите в тях са такива, както би ги видяло едно дете
А вие пазите ли си това умение, да виждате нещата като за първи път?
Опитвам се. Но това ми е големия конфликт. Да откриеш в себе си някаква невинност и да го направиш така, че да изглежда искрено. Човек трябва да не бъде притворен, лукав и конюнктурен. Може най-общо да наречем тези картини – картини на изгубената невинност. Имаме символи, подобни на детски рисунки и върху тях доста сложно техническо изпълнение и светлина, което ги превръща в съвсем различни обекти. Също и в рисунките ми винаги има един център на осветяване, където нещо се случва.
Изложбата на автора Стефан Балтов може да бъде видяна в галерия „Възраждане” до 20 октомври.
Освен художник, Стефан Балтов пише проза. А освен, че пише проза и е музикант. Песента по негов текст „Есенна свръхнова” на групата му Амфибия, заедно с Ozone Friendly става песен на месец февруари 2014 г. в класацията за българска музика "7 в 11" на БНР Христо Ботев. Ето я и нея:
За автора
