Здрасти, представи ни се?
Здравейте, разписвам Pafko и съм от Добрич. Последните 7 години съм живял в Добрич, Варна, Шумен, Велико Търново и в момента пак ще се местя. Но най-много рисувам в Добрич.
Защо?
Работа, образование, любов…
Как се зариби с графитите?
Всичко започна от едни видео касети. С момчетата от квартала гледахме записани брейк денс батъли и на остатъка от касетите имаше записани хип-хоп клипове. Помня ясно, че единия клип беше на Wu-tang clan но не мога да кажа точно кой. По време на клипа се показваха едни надписи, които ни приличаха на подписи и се изумихме колко добре изглеждат. Скоро забелязахме, че и из града има подобни „подписи“ и започнахме да разпитваме кой, кога, защо.
По това време се запознах с един приятел, който вече беше навътре в нещата и той ми обясни, че това са тагове и принадлежат на графити артисти и ми предложи да ми помогне ако съм заинтересуван. Направихме заедно 3-4 графита. Още след първия не успях да повярвам какво удоволствие ми прави да пръскам. От тогава интересът ми само расте..
От колко време се занимаваш с графити?
Първият графит, който направихме аз и момчето, което ми обясни по подробно за графитите е oт 2001. Благодаря на Spote за подкрепата тогава! След това направихме още 2-3 парчета за около година и половина, но мисля, че почна да става сериозно около 2004-2005 година.
През какво си преминал заради тях?
Заради графитите познавам повече от приятелите си днес и съм срещнал адски много хора, с които си заслужава човек да се запознае. Минал съм не през 1-2 полицейски управления, проблеми в училище, финансови проблеми и няколко боя, но сега като мисля за всичко „отрицателно“ не мога да махна усмивката от лицето си.
Графитите ми създадоха пътувания, адреналин… Един поглед над света, изкуството и хората, който ме кара да се усмихвам всеки ден. След успешно свършена работа ми дават положителната емоция, която не мога да получа от нещо друго. От време на време ми помагат финансово. Като цяло ми дават свободата да правя каквото поискам, където поискам ..
А взели ли са нещо от теб?
Абсолютно нищо значимо за мен! Може би концентрацията ми в часовете в училище отиде на вятъра след като през цялото време гледах към ЖП-релсите, правих скици, разглеждах списания… Но така или иначе успях да избутам и училището и университета.
Цялото интервю можете да прочетете на Graffiti.bg
За автора
