Точно, когато цялата страна се беше втурнала през глава да политиканства, да следи резултати, да прогнозира и да води спорове и агитации относно местните избори, едни хора се изолираха доброволно и здравословно от цялата лудница в клуб „Библиотеката”.
Причината беше извънредното издание на „Код червено: Литература”, свързано с гостуването на Илияна Стоянова за пръв път в Пловдив. Тя представи своята книга „Островитянско хайку”, съпътствана с хайку уъркшоп, японска музика и – противно на правилата в един изборен ден – саке.
Хайкуто е литературен жанр на традиционната японска лирическа поезия, а през 60-те години на 19 век навлиза и в западната поезия. Най-ранните сведения за хайку поезия са от 10-11 век от дворцовите среди на императорския японски двор. Хайку буквално означава игра на стихове.
„Самият стих, въпреки че се пише на три реда, се състои от две части – фрагмент и фраза. Фрагментът може да е първия ред, а фразата втори и трети, но може и обратното. Фразата трябва да е съгласувана, за да прави смисъл.” – даде обяснения относно структурата и техники за създаване на хайку Илияна Стоянова преди публиката да се впусне в създаване на свои собствени текстове.
Хайку е начин да пресъздадеш дълбочината на света не чрез някакви сложни метафори, завъртяни изречения и дълги описания, а чрез няколко реда и чрез простото съзерцаване. Така традиционните японци, почитайки дълбоката си връзка с околната среда и сезоните, пресъздавали наблюдаваните от тях промени в заобикалящия ги свят. Съвременното хайку се развива в малко по-различна посока и се откъсва от природата, социализирайки се, позволява си чувство за хумор, дори вулгарност.
Хайку работилницата впрегна посетителите на „Библиотеката” като ги вдъхнови под звуците на традиционна японска музика и саке да създадат свое собствено хайку. Мая Любенова и Илияна Стоянова подбраха най-добрите анонимни хайку-та и наградиха с грамоти отличените.
Снимки: Мая Любенова и Илия Димитров
За автора
