Знам, че звучи странно, но как един човек ходи оказва голямо влияние върху самочувствието му и върху това как другите го възприемат. Да се ходи по такъв начин е изкуство и е благодетелно да се усъвършенства. Но е предизвикателство, защото хората не го считат за важно, а и защото, ако трябва да бъда честна, е трудно!
Няколко пъти приятели и познати са ми казвали, че изглеждат много самоуверена (което не е така) и че имам позитивна аура (което се надявам да е вярно). Вървиш сякаш притежаваш града – не само привлича внимание, но и придава самочувствие. Много хора (като мен самата) се преструват на самоуверени и използват това като щит – да не показват емоциите си, да не показват слабост, да не показват част от себе си, в която са несигурни. Това работи на пръв поглед, но отвътре не придава никакво самочуствие и любов към самия себе си. Ако не обичаш себе си, как може да си наистина щастлив? Любов към самия себе си отнема време, обикновено, но щом осъзнае човек, че е уникален и красив, започва да се влюбва в себе си и животът става много по-добър.
Значението на начина на ходене ще е първата публикация относно това как да започнем да обичаме себе си и надявам се, ще успея да ви помогна (както и на себе си) да се обичате и да ‚бъдете добри едни към други.‘
Ето какви са съветите ми, за да ходите сякаш притежавате града:
- Изправено тяло и отпуснати рамене назад! Винаги ходете хубаво изправени, изправеното тяло е много важно, не само в модната индустрия – прави те да изглеждаш по-самоуверен и отворен. Вдигната глава и раменете отпуснати назад и готово. Вървенето по този начин придава идеята за достъпност, комуникативност и самоувереност. Също така, прави човек да изглежда по-висок и с ясна представа. Като се вървиш изправен, показваш и повече от себе си, което те прави да изглеждал доволен с това кой си и как изглеждаш.
- Усмивка! Много е важно да се усмихваш! Не задължително трябва да вървиш и да се смееш или да си с усмивка до ушите на лицето си, когато вървиш сам/а – би било странно. Може да имаш усмихнато, дружелюбно лице без голяма усмивка. В очите е повече. В очите и крайчиците на устните. Ако ‚вървиш сякаш притежаваш града‘ и нямаш усмихнато лице, тогава най-вероятно ще имаш така нареченото b*tch face и ще бъдеш счетен/а за арогантен/на. Обаче, ако покажеш дружелюбие в устните и очите си (малка почти скрита усмивка и широко отворени заинтересовани очи), ще бъдеш видян/а като самоуверен/а, и повярвай ми, чувството е невероятно!
- Походка! Увери се, че не вървиш твърде бързо или твърде бавно. (простено е ако бързаш много или ти се спи и просто нямаш сили да те интересува.) Опитай се да вървиш умерено, по-бързо но не като Светкавицата. Остави хората да обърнат внимание на присъствието ти и им вдъхни позитивност, но все пак не се върти в краката им или пред очите им твърде дълго време.
- Стъпвай леко! Не върви като Хълк, не предизвиквай земетресение – не е нужно да предупреждаваш хората, че приближаваш 15 минути преди да се появиш. Имам позната, която ходи като Хълк, в началото беше ужасно, но вече е смешно и няма нищо нежно и женствено в това. Същото се отнася и за момчета. Не показва повече мъжественост, ако ходиш като булдозер.
- Контакт! Увери се, че за много кратко поглеждаш човека, минаваш покрай теб в очите. Отново, прави те да изглеждаш по свободен/на и самоуверен/а. Неувереността е понякога чаровна, но в повечето случай работи срещу теб, не го позволявай!
Знам, че звучи просто но е по-лесно да се каже, отколкото да се изпълни. Да ходиш ‚правилно‘ е начин да бъдеш забелязан/а от онова момче/момиче, което харесваш; да привлечеш вниманието на потенциален назначаващ; и най-важното, да придобиеш самочувствие и да се чувстваш добре относно себе си. Надявам се, че това помага като една от стъпките да стигнеш до място, където имаш самочувствие и обичаш себе си.
С любов, thebulgarianangel
За автора
