С цялостното си творчество, той успява да внесе в българската култура много важни теми. Първата е за отношението между човека и природа.
Няма друг писател преди него ,който така „извътре“ да пише за света на дивите животни. За него като че ли най-силно важи мисълта на Тургенев, че писателите ловци са малко жестоки, но познават живота. Това познание го води до дълбоки прозрения за същността на природния закон и неговата връзка с човешкия свят .
Според писателя в природата има три неотменими дадености :
неравенството (няма две еднакви листа на дървото), експлоатацията (по-силното изяжда по-слабото) и убийството (за да се нахраниш, трябва да убиеш).
Човекът се опитва да се оттласне от тази реалност и да изгради свои духовни закони. Но не отиваме ли така в другата крайност – да се откъснем от природата и да я унищожим ?
Талантът и интересната личност на Емилиян Станев допринасят затова той да бъде уважавана личност още приживе. Ето какво казва за него Стоян Каролев:
"Емилиян Станев обичаше да спори , да се противопоставя на изказвания ,на чути мисли и възгледи. И не само когато ги смяташе погрешни.Той обичаше да показва „обратната страна на медала“, не търпеше категоричната затвореност, закостенялост на идеите и съжденията дори когато в основата си са правилни. Можеше да смути и свой приятел,защитавайки понякога – пред чаша кафе или коняк – съвсем странни възгледи".
Творецът умира на 15 март 1979 година. Днес във Велико Търново има музей „Емилиян Станев“, а родната къща на баща – тази, в която писателят е израснал се намира в Елена на улица „Разпоповци“.
Източник: Bulgarian History
За автора
