Сряда вечер, фабриката за вкусотии в Капана – Toasty отпразнува своя седми рожден ден с щур купон
Най-шареното място под тепетата приюти феновете на вкусните сандвичи и цветното настроение
Ще ви издадем една тайна защо Тоусти е любимото място на хиляди млади хора под тепетата. Защото там всеки един се чувства като у дома си. Никъде другаде няма да ви поканят сам да си направите своя любим сандвич зад отворената кухня, а после да го позиционират в менюто. Малко са и местата, където младите хора са подкрепяни безпрекословно в техните идеи. Ако не сте обръщали внимание на тези детайли, то явно не сте ходили често в Капана, там на мястото с цветните столове.
Както всеки първи юни, така и този смелите търсачи на вдъхновение и забавление, водени от Иван Аргиров, бяха подготвили работилница за сандвичи, в която малчуганите се учиха как да сътворяват кулинарни чудеса. След това всяко чудо бе предназначено за консумация от десетките приятели станали част от големия повод на Toasty. А след като децата приключиха със своите задачи, дойде ред и на по-големите.
За възрастните, имаше почерпка с алкохолни напитки и състезание по надяждане. Те бяха разпределени по двойки и имаха 5 минути. за да направят минимум 5 сандвича. За две от участващите девойки надпреварата се превърна в същинска битка, въпрос на живот и смърт, защото в бързината едната пожертва няколко капки кръв.
Накрая всичко завърши щастливо, както подобава да завърши едно състезание по правене на сандвичи. Случайните минувачи също се спираха, за да станат част от рождения ден на „Тоусти“. А и няма как иначе. От барбекюто, изнесено навън, се носеше уханна миризма, приканваща всеки да се присъедини към празненството. Организаторите се бяха погрижили и за феновете на сладкото. Специално за тях бяха подготвени малки пъстри сладки.
Така „Тоусти“ показа защо вече 7-ма година е един добър приятел на младите хора. С грижа за клиента, цветно настроение и хиляди усмивки.
- Повече за Toasty и инициативите през годините може да видите ТУК и ТУК
- Как се създава марката в България, вижте от разказа на Иван ТУК и ТУК
За автора
