8-ми юли е, петък. Часът е някъде преди 19:00. Жегата под тепетата – непонoсима, нищо ново!
Спасението обаче се крие само на 13 километра от Пловдив под манастира „Св. Козма и Дамян“ над Куклен, където и тази година се провежда фестивала “WakeЪП!".
Запознатите знаят, че WakeЪП стартира от изгрев и продължава след залез слънце с много музика, дестки банди на трите музикални сцени, много барове и хубава храна. Затова интерес в мен събуди какво точно правят младите хора през деня, цели четири дни.
Напуснахме прашния и горещ Пловдив и след кратко пътуване паркирахме на обособеното място. Около нас цареше, неочаквана от мен, тишина. Повървяхме малко и започнахме да чуваме все по-високо човешки глъч, а след няколко минути пред нас се откри света на WakeЪП!. Отношението на организаторите е изключително положително и любезно, нещо, което на много масови мероприятия в страната е точно обратното.
Точно, когато влязохме на територията на фестивала, дойде и силното ми учудване. Пред мен стояха стотици хора, които разговаряха, но някак си по-различно, нямаше я типичната шумотевица. В никакъв случай не мога да кажа, че било тихо, но нетипично спокойно. Когато реших да се слея с тълпата, усетих едно странно чувство на прилив на енергия. Всеки човек беше положителен и усмихнат. И всичко това е само на няколко километра от големия забързан град. Винаги съм бил скептично настроен към хората, които твърдят, че природата и планината ги зарежда. Да, на такива места човек си почива, но някой хиперболи оставаха неразбрани от мен… до този момент.
На където и да се обърна виждах стотици опънати хамаци, кой от кой по цветен. Вдигнах камерата и започнах да снимам хората в тях, а те ми отговаряха с усмивка. Наблюдавайки тълпата, забелязах, че присъстваха лица от всички възрасти, имаше толкова много и различно изглеждащи хора, но някак си с еднакво изражение на лицата – щастливо. Далеч съм от мисълта, че те нямат своите ежедневни проблеми и стрес, но си бяха подарили един голям подарък – момент спокойствие.
Интересно беше, че през деня всеки правеше това, което му харесва. Едни бяха взели със себе си домашните си любимци и им се радваха, други играеха игри или жонглираха, трети просто четяха книга или си дремваха. Когато дойдеше вечерта, тази маса от хора излизаше от личното си "аз" и започваше да се забавлява заедно пред трите изградени сцени. И така няколко четири дни…
Опирам се на първата американска конституция, в която е написано, че всеки има правото да преследва щастието си под каквото и да е форма, стига да не пречи на другите да го правят. Именно тази философия изповядваха тези хора, те се бяха събудили и избягали от тривиалното. Те успяха да събудят и мен, като с положителната си енергия, невербално ми говореха… Събуди се!
Още за програмата на фестивала тази година може да видите ТУК
Видео – WakeЪП! 2015, снимки – автора
За автора
