Фотографът Неделиян Нешев с едни от най-скъпите снимки в света

Как започва един типичен разговор с фотограф, който не познаваме?

Първият въпрос задължително е с какво снимаш или какво предпочиташ "Канон" или "Никон". Банално, нали? За един от най-опитните пловдивски майстори на кадъра Неделиян Нешев техниката няма значение. Отговорът му е повече от красноречив – "важен е фотографът". Неделиян е университетски преподавател и снима основно за епархията. Силата му обаче се крие в пейзажната фотография. Запознайте се с него:

– В днешно време, когато фотографията е по-достъпна до хората, предвид модернизирането на технологиите, кое прави една снимка наистина добра?

Както, казва един мой приятел, има вече безброй много снимки, едва ли има нещо, което да не е снимано. Но това, което прави фотографията нещо повече от хоби е оригиналността и това да бъдеш наистина актуален.

– Занимаваш се и с академична дейност, учиш ли студентите на това да бъдат актуални и оригинални, като снимат ?

Варненският свободен университет ме поканиха да водя курс по фотография. За мен това бе голямо предизвикателство, защото там има млади и мотивирани хора, аз трябваше също да се подготвя за този курс, затова препрочитам вече научени неща, тълкувайки ги по различен начин. Но моята основна цел не е да ги занимавам с техническата част на фотографията, а със самата и философия. Опитвам се да ги науча да предават на своите кадри читимост, защото самата снимки е диалог между твореца и този, който я гледа. За да бъде оценен, като добър един кадър, той трябва да изпраща максимално точно посланието на фотографа към зрителя.

– Да, но хората, които гледат дадена творба могат да я интерпретират по различен начин…

Това зависи от много различни фактори, един от тях е социалното израстване на зрителя. Но, за да има над 90% читимост даден кадър, трябва фотографа да се е съобразил със социалния контекст, да има познания за публиката, както и много широк светоглед. Именно, затова има и много общи черти между фотографията и философията, нищо не е абсолютно точно, вярно или грешно. Това прави и фотографията толкова богата, тя не познава граници, не те ограничава в нищо.

– Важна ли е техниката, с която снимаш?

Абсолютно не. Апарата е една машина, също като химикала и молива. Благодарение на нея ти реализираш вижданията и идеите си. Не е важно дали дадено произведение ще го напишеш с „Паркер“ или с молив, ключовото е да бъдеш разбран.

– Мнозина фотографи твърдят, че фотографията не трябва да се учи, това е нещо, което или го можеш или не, съгласен ли си с това становище ?

Фотографията в много малко висши учебни заведения се разглежда, като чиста фотография. В повечето случаи, тя е част от други специалности. Но всъщност в университетите не се създават гениите, те се раждат. Университета само доразвива заложбите на индивида.

– Как всъщност ти започна да се занимаваш с фотография?

Това се случи около 1977г. и мога да се похваля, че съм преживял почти целия процес в развитието на фотографията. Основна роля при мен изигра казармения живот, аз бях в Пловдив. Там се запознах с много момчета, които се занимаваха с рисуване, в последствие те бяха приети и в художествената академия. Те ми показаха някой техники на рисуване за рисуване на определени човешки органи. Тези техники ми помогнаха много и в снимането. Но първите ми стъпки във фотографията са от по-рано. С братовчед ми като малки тренирахме културизъм и бяхме стигнали вече във френските размери и съответно искахме да снимаме. Татко имаше един руски апарат с две бленди и две скорости. Та, той не ми го даваше, за да не го счупя, но така се роди една мечта. На пролетната бригада се оказах най-работния и ме наградиха с един фотоапарат „Смяна“. От там започнах да чета много за фотографията, да експериментирам и така стана всичко, от културизма до фотографията.

– Освен, като хоби за теб фотографията е и професия, сменил си няколко работи, като фотограф, разкажи ми малко повече за тях ?

Няма начин, трябва и да се яде (смее се). Първо започнах, като фоторепортер във в. „Труд“ и „24 часа“. Но след това бях съкратен, което се случи по един изключително коректен начин. После получих предложение за работа в Православната телевизия, като видеооператор, но аз им казах, че мога да им бъда полезен повече, като фотограф, защото там е моята сила. Те също помислиха и ме наеха, там работя и до днес.

– Завършил си богослов в ПУ „Паисий Хилендарски“?

Да, записах богослов, когато започнах работа към епархията. Винаги съм бил на мнението, че човек трябва да познава перфектно материята, с която работи. Така, когато започнах да увличам с фотографията, изчетох всичко за нея, същото беше и с културизма, така е със сегашната ми работа. Знанията помагат много.

– Ти самият вярващ ли си?

Да. Посетил съм много места с религиозна цел, от българските манастири през Индия до Мароко. Независимо каква религия изповядва човек, ако се задълбочи в нея, изучи я, то тя ще обогати неговия жизнен статус. Важно е човек да тълкува вярата и преди всичко да бъде добър. Аз не налагам на никого, че Християнството е по-правилно от другите религии. Бог е един за всички, просто с различни имена под различна форма, но основната ценност на всички вероизповедания, както казах, това е добротата.

– Ти нямаш фотографско образование, от кого си се учил, имаш ли любими фотографи?

Нямам любими фотографи, всички са ми любими, гледал съм много снимки на много световноизвестни фотографи, чел съм много книги.

– Кои са твоите любими фотожанрове?

Ами, аз като цяло не съм добър в актовата фотография, веднъж съм снимал мъж за един конкурс, като идеята беше на мой приятел, все пак спечелихме, но за мен това беше необичайно. Но моята сила определено са пейзажите. Освен самото заснемане на природни пейзажи, самото откъсване от ежедневието, това да отида в Рила или Родопите, ми доставя удоволствие. Интересно за мен е явлението, как ти самият изчезваш за света. Сещам се и за една история, при едно от многото ми пътувания из Рила, ми падна батерията и нямах никаква връзка със света, просто за няколко дни аз не съществувах, тогава моето семейство се бяха притеснили страшно много. Но тези моменти, когато човек остава сам със себе си, сред природата са много зареждащи.

– Неизменна част от работата на фотографа са пътешествията, обичаш да пътуваш ?

Абсолютно, аз няма да се спра, пътувал съм страшно много. Видял съм и съм заснел много места. И пак ще пътувам, живот и здраве, разбира се, миналата седмица за малко не отидох на остров Крит за Вселенския събор. Чакам с нетърпение следващото си пътуване, надявам се в Санкт Петербург или Мароко. Интересното е, че Берлин не ми понася, там ме боли глава не чувствам добре, до първата бира, след това всички си идва на мястото (смее се).

– Готвиш ли някаква изложба скоро ?

Имам 4-5 готови изложби, които чакат своя ред. След последните ми две, които бяха една след друга, се чувствам малко изтощен, но ще събера творчески сили (смее се).

– Какво мислиш за фотографи като Андреас Гурски (продал едни от най-скъпите снимки в света), и ти продавал ли си някое твое произведение?

Там нещата са малко странни. Една снимка можеш да кажеш, че си я продал и тя е скъпа, ако имаш корпоративна поръчка. Тогава цената е заблуждаваща, защото поръчителят може да иска да изчисти малко данъци. Тогава не 8 млн., а за 20 млн. може да се търгува. Аз лично имам кадър, който от награди и хонорари е събрал над 3500 лв.

– Последен въпрос, вечният спор: Канон или Никон?

Няма никакво значение, важен е фотографа…