Днес се навършват 107 години от рождението на големия български поет Никола Вапцаров. Роден и живял в „епоха на дива жестокост, препускаща лудо напред“, на нея той противопоставя най-висши човешки добродетели в своето творчество. Никола Вапцаров, както Христо Ботев, Пейо Яворов, Гео Милев, носи в живота и поезията си кръста на преломно историческо време – 30-те и началото на 40-те години на ХХ век. Въпреки краткия си живот той е една от най-значимите фигури в българската поезия.
Вапцаров е поет със световно признание, преведен на повече от 50 езика и издаден в над 40 страни. Той е единственият българин, носител на Международната награда за мир, присъдена му посмъртно през 1952 г. Заради изключителните му приноси в световната литература и култура Никола Вапцаров е включен в календара на ЮНЕСКО за 2009 година.
Прощално
Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.
Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.
За автора
