Книгата на Валентин Дишев „Покрив и други основания“ излезе през ноември. По думите на автора, тя е писана преди повече от година, като всички стихове в нея са нови, непубликувани досега, „с изключение на два три-текста, които настояха да са част от точно тази книга“, допълва Валентин Дишев. Той се срещна с читатели в Благоевград, Стара Загора, София, Пловдив, във Велико Търново, а на 17 декември може да го видим и да вземем автограф по време на Панаира на книгата в НДК, както и да поговорим за някои важни основания.
В аванс, това правим и тук и изкачваме бавно и не докрай книгата. Как и защо– отговорът е в следващите редове:
Как си кореспондират философията и поезията във Вашата книга?
Философията и поезията са разкази за човешкото, структурирани по различен начин. Няма никакъв проблем да си разговарят, да се преразказват, разказвайки човека.
Какъв е разказът в "Покрив и други основания"?
За покрива и за другите основания, за това, че възхождането нагоре понякога се оказва път към по-общото, и в този смисъл към основанията, към най-важното. Това всъщност е един действителен разказ, едно действително изкачване към един покрив. Казвайки разказ, говорим за книга с поезия, но тя е книга, а не стихосбирка. Това е едно реално изкачване с идеята, след достигането му да се направи още една крачка. Тази книга разказва защо тази крачка не е направена. И какво е онова, което прави такива крачки невъзможни.
Какво е то?
Всичко онова, което дава по някакъв начин усещането за смисъл на човешкото съществуване, за неговата посока. И в самия център на книгата се вклинява един цикъл, наречен „Пряко включване“, който сякаш се докосва до съвсем живи и трептящи сцени, до частици от самия живот, който понякога бъбри, понякога ни разкъсва, понякога не ни дава възможност да се съберем. В самия център на книгата е вклинен и друг цикъл наречен „стълп“ и ненапразно е с „п“, препращайки към една друга традиция. В него отшелничеството се оказва любов. Тогава се оказва, че в центъра на всичко онова, което прави всяко възхождане нагоре възможно и ни задържа тук е любовта. Има основания, когато човек чете книгата, да се запита дали става въпрос за любов към Бога или между него и нея. Понякога наистина просто няма разлика.
"Искам между мен и горе да има живот", никъде няма да се изкачвам – това писък ли е или е мълчание?
Това е решение да останеш, да живееш, да изпълниш живота си със смисъл, с любов, с тишина, която понякога проговаря и нейният разказ те изпълва с възторг.
Откъде са вашите преки включвания в „Покрив и други основания“?
От клиниката в Истанбул, от гробищата, от терасата или от отсрещната терасата, на която един ден, онзи който гъделичкаше всяка сутрин деня, онзи, който правеше възможно началото на следващия ден, защото денят започва едва когато някой го разсмее… той не се появи; и още и още, просто живот. Тук, сега, но заради.
За автора
Валентин Дишев е роден на 7 май 1962 г. в Благоевград. Завършва Софийския университет „Климент Охридски“, специалност „Философия“ (1982-1987). Последователно е специализант и докторант по философия в СУ „Климент Охридски“ (1987-1991).
Един от съоснователите, първи директор и главен редактор на ИК „Критика и хуманизъм“ (1990), до 1994 г. е заместник-главен редактор на едноименното списание, главен редактор на „Годишник на Центъра за критически изследвания и хуманитарно знание“. Хоноруван асистент в катедра „Философия“ при „Философски факултет“ на СУ „Св. Климент Охридски“ и в катедра „Етнология и социология“ на ПУ „Паисий Хилендарски”. От 2002 г. работи като редактор в БНР – Радио Благоевград, а от октомври 2012 г. отново преподава и в ПУ „Паисий Хилендарски“ (катедра „Социология и науки за човека“).
Публикувал е специализираните си текстове в сп. „Социологически преглед“, „Философска панорама“, „Младеж и общество“, „Критика и хуманизъм“, а през 1991 г. есето му „Homo Liber“ е издадено като самостоятелна книга. Поетичните му текстове са публикувани в списанията "Съвременник", "Море", „Пламък“, „Глоси“, вестниците „Новият Пулс“, „”Литературен вестник”, Антимовски хан“, „Компас“ и много други традиционни и електронни издания. През 2006-2007 г. публикува „Журналистът“ (междужанров експеримент) и проекта „Четири“, издаден в четири поетични книги: „Квадриги“, „Кап(ища)“, „Квадрати“, „Послесловия“. Следват „RES (или палеонтология на поетическото тяло)“ (2010), „С – малка бяла книга за незаглъхващи перкусии“ (2010 г., в съавторство с Левена Филчева), „Ортелий“ (2011) , „Маргьорит (и други регистри)“ (2013) и „Тиха книга“ (2014). През месец септември 2014 г. трите последни книги са преиздадени в прередактиран и допълнен вариант, вписани в трилогията "Тезей". Негови текстове са превеждани и публикувани на английски, руски, словенски, сръбски и македонски.
Лауреат е на Национална награда „Христо Г. Данов” за принос в националната книжовна култура в раздел „Представяне на българската книга“ за „Страници“ (предаване за литература на БНР – Радио Благоевград), както и на две награди от Националния литературен конкурс „Биньо Иванов”. Трилогията му „Тезей” бе номинирана за награда „Христо Г. Данов” в раздел „Художествена литература“, както и за Национална награда „Христо Фотев” (съответно през 2015 и 2016 г.), две от книгите му – „Ортелий” и „Маргьорит (и други регистри)” са номинирани през 2011 и 2013 година за Национална награда за поезия „Иван Николов”… Основател и главен редактор на „Кръстопът” – електронно списание за литература, DICTUM – мултимедийно списание за литература и на списание „Глоси”. Младите автори, издадени от основаното от Валентин Дишев издателство „АРС” са сред най-награждаваните в периода 2009-2014 г. на конкурса за дебютна литература „Южна пролет”. Първата му самостоятелна изложба бе открита през 2014, а втората – през 2016 година. ( ИК Жанет 45)
За автора
