„WE NEVER THINK OF THE FUTURE. IT COMES SOON ENOUG"
Изложбата „Никога не мислим за бъдещето, то идва достатъчно бързо“ в пловдивската галерия „Резонанс“ е първата самостоятелна изява на художниците от групата „Answer 51“. Осем млади живописци, чийто творчески път се свързва с ателие 51 на проф. Андрей Даниел в Националната художествена академия. Названието на изложбата е вдъхновено от изказване на Алберт Айнщайн: „Никога не мисля за бъдещето. То идва достатъчно бързо“. Ако приемем, че изкуството материализира всички образи и форми, които съществуват в човешкото съзнание, то се явява сетивен еквивалент на емоции, въображение, разум и знание, на процесите, протичащи в пространствено-временния континуум на реалност и алюзии.
Различни като творчески почерк и изразни средства, Дина Стоева, Константин Костов, Марта Райхел, Мая Стойкова, Мирослав Миронов, Тина Хамзе, Трепка Петкова, Яна Стойчева превръщат изкуството си в отражение или бягство от видимия свят, в пътуване към себе си, самопознание, самонаблюдение и критическа оценка. Използвайки бъдещето като метафора, представата за предстоящото препраща към лабиринт с много неизвестни, а визуалните рефлексии и симулации провокират диалог, в който въпросите за бъдещето са повече от отговорите. Авторите се озовават насаме със себе си и се изправят пред самите себе си. В тази тъждественост, едновременно съдбовна и натрапчива, те спират за миг и престават да бързат към него. Защо ли?
(Дина Стоева – „Спирка“)
Защото то идва достатъчно бързо!
„Между настоящето и бъдещето се простира фина преграда от неизвестност, от която се поражда очакването и надеждата“, споделя Яна Стойчева за двете си платна „Оризови полета“. В нейния диптих оризовите полета са пътища с различни и безкрайни посоки в интимния свят на човека, пред когото стои изборът накъде да поеме.
В „Разширена среда 1 и 2“ Константин Костов си задава въпроса: „Чие е това бъдеще? “, и изследва въпросите за човешките взаимоотношения и енергиите, които се сблъскват в полето на привидностите, на реалното и имагинерното. Жилищните комплекси, едновременно обиталище и вместилище на човешкия дух, с тъмните, завихрящи се снопове и фуниобразни вълни напомнят за някаква обреченост.
Човешката същност е обект на изследване в работите на Трепка Иванова. Лишаването на фигурите от физиономични характеристики в живописните платна „Радиовълни 1 и 2“ насочва към основната теза за обезличаването, която потиска креативността на поколенията все повече. „Всичко, което създаваме с цел да улесним живота си, всъщност отнема по нещо важно от всеки един от нас.“ В застиналостта на интериора в „Радиовълни 2“ процесите се ускоряват до такава степен, че загубата на личността е необратим процес, и въпросите: „Какво трябваше да направя? Какво трябваше да кажа?“ се явяват реакция на лутането на личността при загубата на идентичност.
(Трепка Иванова – „Радио вълни 2“)
Мирослав Миронов разглежда един актуален аспект за нашето съвремие – технологизацията и дехуманизирането на света и обществото. Избирайки несловесния, живописен инструментариум, той ни представя своята гледна точка, експериментирайки с растера и пикселите, като търси различни ефекти, за да си отговори на въпроса „Кой съм аз?“.
Своя поглед за отговорностите и последствията в живота на човека споделя Марта Райхел, опирайки се на миналия опит на преживяванията, чиито „сенки остават следа, макар и с неясна материя”.
Наблюдение за бъдещето ни представя Дина Стоева чрез „Играчка“ и „Спирка“ – две композиции, които правят опит за проследяване на развитието и поглед в бъдещето чрез връщане към миналото. Ако всяка форма на анализ или опит за разкриването на авторовата идея е един вид профанация за художничката, то бихме оставили картините й да говорят за темата: „Играчка и Спирка са моят коментар“, казва Дина Стоева.
(Константин Костов – „Еxtended environment: the Fury – 1“)
Неразкритите тайни на човешкото съзнание и емоции вълнуват Мая Стойкова, която решава да озадачи зрителя с картините си „Без-с-мислен-живот“ и „Без-стъпало без-крачка или застой“. Мая задава въпроси за метаморфозата на бъдеще-настояще-минало, но не търси отговори, защото смята, че, съзнателни или не, процесите на действие следват особена линия.
За работите си Тина Хамзе споделя: „Самата аз откривам картините някъде в себе си. Впоследствие те ме карат да се изправя пред платната и да реша развоя на тяхното бъдеще. Не го подсигурявам, а просто го правя възможно.“
Изложбата на младите автори от „Answer 51“ ми напомня една строфа от поема на Хораций: Carpe diem quam minimum credula postero (Наслади се на мига, не вярвай ти напразно в утрешния ден). Защото всичко в този живот, и настоящето, и бъдещето, зависи от нас.
Галерия Резонанс, Пловдив – 2 – 16 декември
(Мирослав Миронов – „REDEMPTION TRANSMITER“)
(Тина Хамзе – Без заглавие)
(Яна Стойчева – „Оризови полета“)
(Марта Райхел – „Times – two times“)
(Мая Стойкова – „Без-стъпало без-крачка или застой“)
За автора
