Френското общество бе ударено в сърцето за втори път в рамките на една година
След атентатите от 11 януари срещу Шарли Ебдо, Париж отново се обля в кръв петък на 13-ти ноември.
От началото на годината Франция е в почти военно положение. И до преди атентата на повечето стратегически места в големите градове имаше въоръжена охрана, полиция или жандармерия. От началото на годината търговски центрове, училища, религиозни центрове и синагоги са поставени под наблюдение, а разузнаването работи на 100 процента. Всички знаеха, че Шарли Ебдо няма да е последният атентат на френска земя, въпрос на време беше злото да удари отново. Няколко опити за атентати бяха осуетени тази година, но след намесата на Франция в бомбардирането над позициите на Ислямска държава в Сирия и Ирак беше ясно, че отговор ще последва. Затова спомагат серия от фактори, за които много се изписа и изговори още януари – светският характер на френската република (която не признава никоя религия), републиканските ценности и обществен договор (равенство между всички френски граждани, без значение от религия, цвят на кожата или произход), колониалното минало и големият брой мюсюлмани в страната (около 5 милиона, като точна статистика няма, предвид забраната на етническите статистики). Не на последно място, агресивната външна политика на Франция и географската близост с конфликтните зони увеличават допълнително възможностите за удар отвътре.
Реакциите на обществото са разностранни, въпреки че политиците апелират за национално единство в този труден за страната момент. Мнозинството застава зад действията на Франсоа Оланд, а именно контрол на границите и обявяване на извънредно положение, за четвърти път в историята на Петата република (от края на Втората Световна война до сега). Анкетите, експертите и разследващите органи ще внесат повече яснота около атентатите, а дългосрочни мерки тепърва ще се предприемат. При всички положения, президентът Оланд го потвърди –
Франция е във война срещу Ислямска Държава и ще се бори безмилостно.
Атентатите не само, че не разубеждават политиците и общественото мнение, а напротив, допълнително окуражават французите да се борят срещу тероризма в страната и навън. Някои лидери дори поискаха Оланд да свика НАТО, все повече се говори и за интервенция по земя (до сега Франция участва в Коалицията за борба срещу ИД по въздух). Говори се и за репатриране на войски от чуждестранните френски бази за опазване на вътрешната сигурност. Дори крайнодесният Национален Фронт на Марин Льо Пен поддържа мерките взети от Оланд, като подчертава, че е нужно преразпределяне на външнополитическите приоритети на Франция, сближаване с всички, които се борят с ИД, включително режимите на Путин и Асад. Никола Саркози от своя страна критикува правителството за липсата на твърдост в политиката си за сигурност и правосъдие.
Според антитерористичните експерти, извършителите са френски граждани, а чужденците ги дирижират. Намерените сирийски и египетски паспорти на мястото на атентатите доказват, че ИД е сменила тактиката си – изпраща хора отвън, непознати за спецслужбите и разузнаването да извършват атентати с помощ от крайни ислямисти отвътре. Важно е да се отбележи, че хиляди французи се борят редом с ИД в Сирия и Ирак, някои се връщат на френска територия и представляват потенциална заплаха за сигурността на страната. Разследванията продължават и в момента, а част от терористите изглежда са френски и белгийски граждани. Седем души са задържани във Франция, още седем в Белгия, а част все още се издирват.
Франция не е изправена пред удари от този мащаб от втората световна война. 129 жертви, 350 ранени, и хиляди в шок в цял свят. Ударите обаче не са случайни – Стад дьо Франс по време на приятелски мач между Германия и Франция, символ на Обединена Европа, тераси на ресторанти, барове и заведения, концертна зала, в която се провежда метал концерт. Целта е борбата със западната цивилизация, с ценностите й, със забавлението, с Европа. В комюникето, излязло след атентатите, в което Даеш поема отговорност се казва точно, че
целта е борбата с „перверзията”, идолопоклонничеството, алкохола, музиката, всички те отричани от фундаменталисткия ислямизъм, проповядван от терористичната групировка.
Също като много други ислямистки организации, като Боко Харам в Нигерия или Ал Шабааб в Сомалия, Даеш се бори със западната цивилизация, с всичко, което не се припокрива със законите на Шериата. Визират се вековните европейски култура, цивилизация и начин на живот. Но Европа, и в частност Франция няма да позволи да бъде жертва, тъй като френският народ, още от Революцията и Съпротивата е доказал, че не свежда глава, бори се безотказно за справедливостта и отстоява ценностите си с цената на всичко.
Но освен западните ценности и цивилизация като цяло, терорът има и друга цел – да разруши и без това крехкото етническо и религиозно равновесие във френското общество. Във Франция живеят 5-6 милиона мюсюлмани, най-многобройната общност в ЕС. Точно на това съвместно мирно съществуване се противопоставя Даеш във Франция, държавата, в която религията е забранена в публичния живот. Огромната част 5-те милиона френски мюсюлмани са напълно интегрирани, като част от френското общество. Други, обаче се радикализират поради редица причини свързани с двойната им идентичност, с ислямския фундаментализъм, с расизма и дискриминацията, със социалните неравенства. И се обръщат срещу Франция и обществото, което ги отхвърля. Като по този начин правят мечешка услуга на всички онези умерени мюсюлмани, които не натрапват религиозните си виждания, които ходят на работа, плащат данъците си и възпитават децата си в светския дух. В момент на икономическа криза и криза на идентичността, изкушението за стигматизация е голямо.
В българското медийно пространство многократно се спрегна темата за бежанците като причина и възможност за бъдещи атентати в Европа.
От хода на разследването се оказа, че камикадзетата от Батаклан са с френска и белгийска националност. Не търсещите закрила са причината за атентатите в Европа. Търсещите закрила, бежанците бягат от ужаса, който парижани изпитаха петък. И ако в Париж атентати имаше два пъти тази година, то в Дамас, Палмира, Рака, Хомс атентатите са ежедневие. Ден преди Париж, в Бейрут 44 души загинаха и над 200 бяха ранени в атентат, за който ИД също пое отговорност, най-кървавият в Ливан от 1990 г. досега. Но никой световен паметник или сграда не се освети в цветовете на ливанското знаме, нито се появи хаштаг #prayforBeyrouth в социалните мрежи. А жертвите са жертви, скръбта и болката на семействата са едни и същи по целия свят, кръвта няма религия.
Днес във Франция е ден на траур. Траур и размисъл за цената на човешкия живот и за силата на един народ да се бори и да отстоява своите ценности. Войната с варварството е поведена в името на човечеството.
За Mediacafe от Франция: Калоян Колев /15.11.2015/
Повече за ситуацията във Франция след атентатите над редакцията на Шарли Ебдо ВИЖТЕ ТУК
Още по темата:
- Урокът на Франция
- Кой е най-обиждан от шаржовете на Шарли Ебдо?
- Атентатът срещу Шарли Ебдо: Как се стигна до тук?
- Може да звучи претенциозно…
За автора
