Авиолинията Пловдив – Никъде

Бъдещето на Летище Пловдив може да изглежда като дребен казус в общата градска и дори национална политика, но изглежда като идеална метафора на доста процеси във властта през последните месеци.

Привидно неочакваните и хаотични медийни спорове в началото на годината придобиха ясни очертания на символичната дата 9 септември, когато официално бе съобщено за освобождаването на дългогодишния директор Дойчин Ангелов и новото назначение – Иван Карнабитов. Прясното ръководство обаче започна по странен начин управлението си и отново забърка кашата накъде ще лети пловдивският самолет и, всъщност, ще се отлепи ли изобщо от земята или политическите и лично-фамилни караници са прекалено тежък товар.

Преди години пловдивското летище бе просто една сграда някъде в полето и бе по-популярна дестинация за туризъм до музея или най-много баба ти да ти каже, че и Пловдив си има аеропорт. В медийната, а и икономическата, сфера институцията започна да се споменава повече в края на 2010-а година с откриването на авиолинията на „Райън Еър“ до Лондон.

Нискотарифните полети бяха доста атрактивни за пътуващите в региона и по официални данни самолетите се пълнеха почти на 100%. За допълнителните данни от рода на това какви са по народност пътниците, с цел туризъм ли идват и колко пари точно са вкарвали в бюджета на Пловдив е спорна тема, но е факт желанието на Райън Еър съвместната работа с града ни да продължи.

Това си личи най-ясно с последващото развитие на аеропорта(през цялото това време под ръководството на Дойчин Ангелов) – в началото на 2011-а година уговорихме полети до Барселона, които пропаднаха заради испанците, но само 3 месеца по-късно стартира линия до Милано.

Всичко вървеше чудесно до есента на 2011-а, месеци преди най-оспорваните местни избори в съвременната ни история. Тогава внезапно се оказа, че полетите до Милано и новоуговореният трети – до Франфукрт ще бъдат прекратени и над синьото небе над аеропорта се появиха гъсти черни облаци.

За скандала бяха обвинени местните управници и кметът Славчо Атанасов, а политическите позитиви обра наследникът му Иван Тотев. Линията до Милано бе прекратена, но животът продължи с двете редовни – до Лондон и до Франкфурт. Отново прогнозата за бъдещето бе положителна.

Топлите отношения между община и ръководството на летището обаче отново се охладиха в края на 2012-а година. Отново имаше проблеми със забавени плащания, неглижиране на кореспонденция с Райън Еър и накрая – излизане на Община Пловдив от Фонда за развитие на летището – общо взето организацията, отговорна за редовните линии на ирландската компания. Практически общината каза, че тя не се интересува от редовните линии на летището.

В целия скандал обаче не прозираха нито политически спорове, нито някакви грешни бизнес решения, а грозни личностни и фамилни караници. В крайна сметка Пловдив изтърва доста добри шансове за още нови авиолинии, а накрая се стигна до там самият пловдивски кмет да се отказва от аеропорта, с изказването си, че Летище София е достатъчно за града ни в бизнес и културно отношение, тъй като е само на 140 км от нас.

Е, бюджетът на общината не е бездънен и ако управникът на града ни смята, че за момента развитието на летището не е приоритет и туристическият, бизнес и всякакъв друг поток е достатъчен, няма лошо – за това е политик, за да взема такива решения, макар и доста съмнително взети.

Чакаме обаче черешката на тортата. Нищо странно няма в уволнението на Дойчин Ангелов сега – напротив, много по-съмнително би било той да бъде изгонен преди година, когато ръководеше успешен транспортен хъб, назначен от същите хора, които управляваха и тогава. Най-обичайното нещо за България е всяка нова партия да си назначава нейни кадри, без значение предният колко е успешен.

Чудното оттук нататък обаче е как ще работи местната управа с новото летищно ръководство. И въпреки, че ще е най-хубаво отношенията да се затоплят, това ще е най-странното възможно развитие на нещата. Защото в момента община Пловдив няма аргументи да се завърне в управлението на Фонда за развитие на летището. Всъщност има много аргументи, но връщайки се обратно там, общинските съветници и Тотев ще се отговрят съвсем ясно на въпроса „Защо излезнахме преди година от Фонда“ – а именно, поради лични причини. А един град не трябва да се управлява по такъв начин.

А накрая – бъдещото ръководство започна популистското си управление с някакви авиолинии до Солун, за която ще ти отнеме повече време(а и вероятно разходи) в полет, чакане и пътуване от Крумово до центъра на града, от колкото ако тръгнеш директно с автомобил. А да замениш тази линия с връзката с Лондон, чието бъдеще е доста съмнително към днешна дата, е меко казано глупаво.

В крайна сметка в следващите месеци очакваме с нетърпение да разберем две неща: 1 – Как ще се развива пловдивското летище и 2 – общината продължава ли да е на мнение, че летище София е достатъчно за развитието на града ни като бизнес и културно-туристически център на страната. 

 

За автора

Вашият коментар